Укротяване на природните стихии

На 19 юли, ден преди празника на св. пророк Илия, пътят ни отведе в село Горни Вадин, разположено в живописна местност до самия бряг на Дунава, недалеч от Оряхово. Намерението ни – да заснемем и опишем един стар обичай, който се среща у нас, при съседите ни в Източна Сърбия и в подунавските части на Румъния.

Днес в с. Горни Вадин живеят към 220 души, предимно около и над средната възраст. До Освобождението днешните села Горни и Долни Вадин са съществували като две отделни махали, съставляващи едно селище, носещо името Вадин, но след това се обособяват като самостоятелни единици. Лозарството и отглеждането на зърнени култури били основни поминъци на тукашното население. Сега повечето хора, които все още не са в пенсионна възраст, намират своето препитание в различни работни сектори, но все по-рядко в земеделието.

Едва ли ще се намери някой, който би останал равнодушен пред тази тягостна и печална действителност, която представлява поетапното, но трайно обезлюдяване на българското село въпреки спорадичните случаи на заселване по селата на хора, търсещи алтернатива на своя досегашен начин на живот. Горни Вадин не прави изключение. Голяма част от младото поколение живее извън селото – в по-големите градове в областта или в София. И въпреки това селището не буди усещане за безжизненост или застиналост у своите гости – напротив, в навечерието на празника селото е изпълнено с бодрост и неподправено въодушевление, а хората са развълнувани в очакване на идния ден.

От Елена Кирилова, кмет на Горни Вадин, и Мая Димитрова, секретар на читалището, научаваме, че въпреки намалялото през годините население местните хора не живеят като откъсната общност. Те често се събират на големи празници и събития, а българи и румънци редовно си гостуват с разнообразни културни програми. Много от възрастните хора в селото помнят и говорят стария местен влашки диалект, а влашките песни и мелодии продължават да заемат важно място в репертоара на самодейните групи за народна музика.

   
Глинена кукла
Баба Цека (Цвета Петкова) е забележителна дама на 92 години, благословена с 11 внуци и 5 правнуци, изпълнена със завидна живост и въодушевление. В компанията на Мила Георгиева – нейна близка съседка и приятелка, ни посреща топло, а настроението им е заразително приповдигнато. Заети са с приготовлението на Германа, а ние имаме късмет – заварваме ги още в началното оформяне на глинената кукла.

Герман, известен още като Скалоян, Калоянчо, Германчо, представлява обред за укротяване или „управление“ на природните стихии, които най-често застрашават плодовете на труда, вложен в рамките на годишния земеделски цикъл. Засушаването, но също и продължителните порои и градушки са били постоянен повод за безпокойство в съзнанието на нашите предци. Тези тревоги се засилвали през летните месеци, особено около времето на така наречените горещници (15, 16, 17 или 28, 29, 30 юли – по нов и стар стил съответно), когато засетите култури са най-уязвими както за сушите, така и за бурите и градушките.

Този обред в повечето случаи е предхождан или съпровождан от обичая Пеперуда, известен още като Додола, Пеперуга и др. По този начин се изгражда завършен обреден комплекс, който се вписва в логическата система от обреди, която обхваща стопанската година и маркира най-важните и критични моменти в нея.

Понастоящем вадинчани са избрали Илинден за удачен повод да правят Герман, тъй като на тази дата се организира общоселски курбан и събор, на който идват множество гости от околността, включително от Румъния. Това предоставя ценна възможност да покажат пред тях част от своите традиции.

Погребване на Германа
Докато с Мила Георгиева работят по тялото на Германа, баба Цека разказва, че е била на 13 години, когато майка є я научила на тънкостите в направата на куклата. Както на други места, така и в Горни Вадин главните действащи лица са момичета. Според разказите на баба Цека 20 – 30 девойки в предбрачна възраст или по-малки събирали сами глина и оформяли куклата. Тя представлява мъжка фигура с ясно изразени полови черти, което според двете жени е задължително условие, за да може да се очаква богата реколта. Когато Германът е готов, те го поставят на сенчесто проветриво място, където трябва да съхне до сутринта. На следващия ден като главно действащо лице в обреда Мила е облечена в северняшка носия, а Германът е вече подготвен – фигурата е положена на дървена дъска, опасана от всички страни с цветя и венци, наподобявайки погребалното ложе на починал човек. И в това именно се крие един от ключовите мотиви в обреда. Герман представлява своеобразно погребение. Някои го определят като жертвоприношение, което е донякъде вярно, но по своята структура и функция то наподобява погребение. За жертвоприношението се изисква жертва, която да бъде ритуално умъртвена, докато тук Германът е „умрял“ още при начеването на неговата направа. Както в другите части на страната, където срещаме този обред, така и тук Германът се опява, оплаква и погребва. По други места той се заравя в земята, но в подунавските села, в Горни Вадин включително, се пуска по течението на реката.

Целта е чрез оплакването на Германа, който е „умрял за дъжд“, да се измоли милостта на силите, управляващи стихиите, и да се прекрати продължителната суша или друго природно бедствие. Етнографите от края на XIX и началото на ХХ в. дават сведения за опяване на куклата от свещеник, което според християнските норми е недопустимо. Тази практика постепенно отпада, като ролята на свещеника се изземва от някое от момичетата или, както разказва баба Цека, от момче, облечено в свещенически одежди – единствен възможен участник от мъжки пол.

Пеперуда с венец
Празникът започва до оброчен камък, разположен на кръстопът в самото начало на селото. В миналото, разказват местните, е имало стар камък – вероятно колона, маркираща отсек от римския път Виа Иструм. Днес оригиналният камък липсва, но вадинчани са поставили нов. До него е разположена трапеза – курбан, която енорийският свещеник благославя и освещава. Курбаните в чест на св. Илия са често срещани в цялата страна, тъй като светецът се смята за повелител на бурите и небесните стихии. Поради тази причина вадинчани смятат неговия празник за подходящ случай, в който да пресъздадат обредите Пеперуда и Герман. Пред лицето на камъка е поставена обредната трапеза, а от другата страна лежи Германът в импровизирания „ковчег“.

След благословията на свещеника идва ред на Пеперудите. Впрочем с това название днес наричат всички момичета, които участват в обреда, но всъщност Пеперудата като персонаж е само една. В миналото се избирало момиче, което е на възраст между 10 и 12 години, т.е. все още не е влязло в пубертета, най-малкото сред своите братя и сестри. Най-отличителната подробност в този обичай представлява облеклото на момичетата и на самата Пеперуда. Всичките са в бели ризи до коленете, а украсата им е изцяло растителна. От местните разбираме, че едно време те са спазвали общото правило да се кичат с клонки от бъз, но днес използват основно върба. Върбовите клонки са сплетени на венци, които опасват глезените, китките и кръста. Изключение прави Пеперудата, която носи венец и на главата. Започва танц в кръг около момичето, придружен от рецитиране на една от многото разновидности на обредните пеперударски песни. Мотивът във всичките е един и същ и разказва за Пеперудата, която се скита и спонтанно се моли на Господ за дъжд и за обилна реколта от ръж, просо, ечемик, жито – в зависимост от културите, които се отглеждат.

Молитва за дъжд
Насочваме се към брега на Дунава, където предстои и върховата точка на цялото събитие, а именно „погребването“ на Германа. Според старите обичаи, а също и понастоящем цялата процесия преминава през селото. Гостите се събират около брега, а Мила Георгиева пристъпва в реката до колене, държейки Германа. В това време Пеперудите са свалили венците от тялото си. Тук вече ставаме свидетели на интересна вариация на обичая, която дори осъвременена, остава любопитна. Утвърденият мотив с опяването отсъства, но вместо това се изричат молитви към св. Илия за дъжд и плодородие. Паленето на свещи по време на „погребението“, а и след него днес не се прави. След молитвите към светеца Германът е пуснат и отнесен по течението на реката.

После всички участници и гости се отправят към площада на Горни Вадин, където ги очаква събор и курбан в чест на св. Илия. Започва да свири и оркестър, който умело пресъздава обичайните за този край влашки хорà и мелодии. Докато наблюдаваме голямото множество, което се е събрало в центъра на селото, осъзнаваме, че Горни Вадин твърдо отказва да бъде част от една отрицателна демографска статистика. Въпреки намаляването на населението местните хора са открили особено работещ начин за съживяване на своето село. Те се обръщат навън към другите и искат да съществуват заедно с тях, да са част от нещо по-голямо.

Статията е публикувана в Списание 8, бр.9/2023 г.