Бащино огнищегл. ас. д-р Иглика Мишкова, снимки Добрин Кашавелов / 11 октомври 2023

Месене на богородични хлябове

Обредите в село Раждавица съживяват почитта към хляба. Замесването и изпичането са тайнство, в което участва кръг от посветени

Изразът „Традициите не са това, което бяха“ се използва понякога в реклами, но тя отразява нещо съвсем истинско и донякъде философско. Самото понятие „традиция“ предполага запазване, консерватизъм, наследственост, но в реалността всичко се променя, понякога много бързо. И в модерния свят нито уменията на бабите ни да правят баници и хлябове вече са наистина жизненонеобходими за „насъщния“, нито празниците носят някогашния сакрален смисъл за по-младите. Традиционните празници и умения все пак се запазват, но неизбежно променени в новите условия.

От 2008 г. до днес в Кюстендил и селищата около него се появява една нова празничност, която съчетава елемент от народната обредност с християнската. На практика голяма част от обредните действия, които някога са били извършвани в домовете, вече стават публични и се представят като ритуал за предаване на древни знания на по-младите и непосветени в тях.

Кюстендилското село Раждавица се намира в мистичния Земенски пролом, в подножието на Конявската планина, в близост до водопад и каньон. Това е селото, в което Владимир Димитров – Майстора рисува едни от най-магнетичните портрети на моми и невести в носии на фона на овощните градини. В селото е изграден малък частен етнографски комплекс „Старата череша“, в който местните пресъздават кулинарни традиции и занаяти от региона.

Въздигане на хляба

В навечерието на Голяма Богородица (Успение Богородично), деня, в който православната църква отбелязва смъртта на Божията майка, се извършва обредно замесване и изпичане на погачи за празника. Самия празник в региона наричат Панагия – въздигане на хляба. Това е едно от имената, с които е известна Света Богородица на гръцки език, а тук това честване се свързва с почитта към хляба.

Култът към Богородица е един от най-разпространените у нас. Според народа ни тя е покровителка на жените, на майчинството, на семейното огнище и брака; защитница на грешниците. Голяма Богородица се почита повсеместно, особено от жени, страдащи от безплодие.
На „празника на празниците“ всяка млада булка или невеста без деца полага дар пред иконата на светицата. Празникът се отбелязва с тържествена църковна литургия. В храма се освещават хлябовете, донесени от жените. А след службата се раздават „богородични пити“ за здраве.

В нашата традиционна култура хлябът е обект на почит. Той не е просто храна на трапезата, а венец на земеделския труд. Това го превръща в продукт, наситен със символно значение. Неслучайно народът ни смята, че „от хляба по-голямо няма“. Битува и поверието, че не бива „къща без хляб да замръква“, защото това носи зло за дома. Той е основната храна в традиционното общество и се смята, че когато в един дом има хляб, има всичко. На него хората гледат като на свят предмет – преди да се яде, човек трябва да се прекръсти; като се изпусне или настъпи хляб, той се целува. Над насъщния се кълнат, трохите не могат да бъдат тъпкани с крака или хвърлени на боклука, защото това представлява най-голям грях.

Тайнство за кръг от посветени

В традиционната обредност хлябът заема централно място. Приет като свещен в народната култура, той е безкръвна жертва и главно обредно-магическо средство в празници и обичаи. Важен е фактът, че въпреки голямото регионално многообразие и практики приготовлението и консумацията на обреден хляб във върхови моменти от календарния и човешкия жизнен цикъл е разпространено навсякъде по етническата ни територия и е живо и до днес.

Обредните хлябове са свързани повече с къщата и семейството, а не с църковното богослужение. При направата им за Голяма Богородица, както и за други празници има изключително важни изисквания. Замесването на питка е наситен момент, начало на поредицата от сакрални действия, свързани с даден празник. Действията по замесването и изпичането на богородичните хлябове до голяма степен са тайнство, в което участва кръг от посветени. Ритуалът в с. Раждавица е като въведение в това тайнство – от опитната жена към младата, от бабата към внучката. Обредният хляб се меси само от чисто пшеничено брашно, добре пресято и прекадено, като по този начин то вече е осветено. За замесването на тестото девойките донасят вода от извора в близост до храма „Успение Богородично“ в центъра на селото. Водата е мълчана, защото до донасянето є не се говори; неначената, защото не се дава никой да пие или бръкне в нея; а е цветна, защото във ведрото, в което се носи, има по някое биле.

По пътя от извора до дома девойките се спират пред храма, прекръстват се и без да говорят, наум отправят молитвите си към Божията майка. Като се донесе водата, се топли на жив огън, т.е. на изгорели въглища, без дим. След това започва замесването на тестото, а понякога това е придружено и с пеене на определени песни и извършване на специални обреди. Тестото се поставя на топло място, та да втаса. Рядко обредните хлябове са пресни пити. Те се замесват от жени, които са „чисти“ (без менструация). Прието е само женена жена да меси питата. Родилка до 40-ия ден не може да меси и съществува забрана да се доближава до хамбар, докато не е очистена от поп. Преди да пристъпи към замесването на хляба, жената трябва да се измие, да облече чисти дрехи. А за да подчертаят принадлежността си към това място, бабата и внучката са облечени с местната носия. Когато меси тестото, жената го събира на кръг и леко цъка с уста, „та да не го урочаса“. На финала прави кръст и произнася думите „Бог да благослови хляба“ или „Честен кръст над хляба, Света Богородичка над хляба“.

Култ към слънцето

Питата за празника задължително е с кръгла форма, което е в пряка връзка с култа към слънцето. Мнозина изследователи приемат, че изобразяването на слънце, луна и други небесни тела върху обредните хлябове е важно доказателство в подкрепа на тази теза, както и уподобяването на невестата като месечина, а жениха – като слънце. В традицията ни раждането на Христос се представя като раждането на новото слънце.

Върху богородичните хлябове за празника най-често се поставя просфорен печат, но някога около него е имало украса от тесто. Печатът, който се ползва за обредното замесване в Раждавица, е изработен от майстор резбар от Цариброд, Сърбия. Някога всяка къща е имала свой, който е ползван за хлябове, посветени на големите християнски празници. Самият печат най-често е кръгъл, като в него са изрязани квадрати, подредени в кръстен знак. В един от тях задължително е изрязан символът на Агнеца – с буквите ИС/ ХС// НИ/ КА (бел. ред. – означава „Иисус Христос побеждава“, от гръцки език), около него са изобразени знаците на Пресвета Богородица и евангелските чинове. Този тип печати се ползват както за направата на домашни обредни хлябове, така и за петохлебия, които се раздават за здраве след служба, и за хляб за светото тайнство Евхаристия. За последното хлябът задължително се състои от два тестени кръга, които символизират божествената и човешка природа на Христос.

Обредните питки, върху които се поставя просфорен печат или дори само кръстен знак, задължително трябва да са квасни. Огромно значение се отделя на приготвянето на кваса. Той се прави или подновява на определен ден. Вярва се, че къща без квас не бива да остава, както и че ако жена откъсне от кваса и го изнесе навън от дома, ще се отнесе навън фамилното богатство. В някои случаи може да се вземе квас от чужда къща, но съществуват табута за изнасянето му след залез-слънце или ако в дома има млада булка, новородено или болест. Квас се взема от друга къща, ако има смърт във фамилията или се подменя на годината от смъртта. Той се ползва и в множество магически практики.

Питата, която вече е ритуално измесена от жените, се изпича в старата фурна, която е поставена до входа на къщата. Така според собственика на дома всеки човек от селото може да я ползва за своите хлябове или курбани. След изпичането се завива в месали и се пази за празника. След църковната литургия питките се раздават за здраве.

Старо знание

Идеята за въздигането на хляба местните черпят от една стара практика, извършвана от монасите в Рилския манастир и някои от атонските манастири. В празнични дни те извършват т.нар. „Чин на Панагия“ (Всесвятая Богородица). Преди вечеря в манастирската трапезария се отнася хляб „просфора“. От централната част се отрязва триъгълна частица и се поставя върху дискос (метален поднос с кръгла форма – бел. авт.) над пешкир. Клисарят взема благословение от игумена на манастира и след това възнася триъгълната частичка хляб над „панигиара“ (двустранна резбована иконка с образа на Св. Троица от едната страна и Св. Богородица от другата). Тази частица се оставя на иконата с образа на Св. Богородица, придружена от съответни молитви, а под звуците на песента „Достойно есть“ клисарят поднася дискоса с частичката към всеки монах да си вземе в чест на Панагия (Света Богородица). Тази частица е претвореното тяло на Божията майка, с която се съединяват монасите.

Женският култ към Богородица продължава да бъде устойчив и празникът в Раждавица и останалите селища в Кюстендилско е доказателство за това. До голяма степен това е начин да бъдат изнесени от домашния кръг дейностите, свързани с подготовката на обредните богородични хлябове – от дома навън, за да се видят от повече хора. Това е начин да се представи обучението в традиция, при което ръцете на младите и опитните замесват брашно, квас, вода и сол, съединяват ги и сътворяват чудото на хляба, посветен на Панагия.

Вероятно докосването до това старо знание засилва интереса на хора от различни възрасти, които търсят сведения за него и се опитват да приложат видяното в домовете си. Затова и потокът от деца от детски градини, ученици, жени на различна възраст, които сътворяват чудото на празничния хляб и го споделят, е неспирен и празникът в Кюстендилско привлича посетители от близо и далеч.

Статията е публикувана в Списание 8, бр.10/2023 г.

Проектът „Бащино огнище“ се изпълнява от Списание 8 в сътрудничество с Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН и се финансира по програма „Култура“ на Столичната община за 2023 г. Медийни партньори са телевизия ТВ1 и платформата Village Life.