ГМО21 февруари 2024

Учените също са против дерегулацията на новите ГМО

Земеделският министър Вътев крие становищата на биопроизводители и университети

снимка: iStock

Уени от БАН застанаха против дерегулацията на новите геномни технологии. Това стана ясно на 16 февруари, когато Българската академия на науките отвори врати, за да внесе осведоменост пред специалисти и неспециалисти относно новите геномни техники и пътят към дерегулацията им в ЕС.
Докато събитието течеше, учените бяха питани от присъстващите в залата дали подкрепят отпадането на регулациите и контрола над въвеждането на технологии като молекулярната ножица CRISPR/CAS9 – предложение, което Европейският парламент гласува (с 3 гласа за), но Съвета на Европа отхвърли.

„Аз лично съм категорично против такава дерегулация на този етап”, бе твърдият отговор на гл. ас. д-р Славил Пейков. По време на последвалите лекции, други негови колеги също използваха трибуната, за да подчертаят дебело колко важно е процесът по развитие на новите генни технологии да се случва под строг контрол и мерки за сигурност.

Дебатите за новите ГМО не стихват през последните месеци, тъй като искането за дерегулацията им не може да мине, ако министрите не се съгласят. България гласува „въздържал се“ под обществен натиск, но министърът на земеделието не крие, че подкрепя решението, въпреки огромните рискове, които произтичат от него.

На страниците на Списание 8 можете да прочетете мненията на учени и изследователи, които са силно загрижени от това, че Европа се поддава на натиска на големите мултинационални корпорации, вместо да се грижи за здравето и живота на хората.

В информационния ден, обявен от БАН, участие взеха учени, запознати с генното инженерство от БАН, Софийския университет, АгроБиоИнститута, Националния център по обществено здраве и анализи и Пловдивския аграрен институт. Всички лектори изнесоха презентации, подкрепящи технологията CRISPR/CAS9. Други лекции на учени с различна от официалната позиция нямаше.

„Редактирането на генома не е измислено от човека, то се е използвало преди милиони години от бактериите чрез ензимна система, с която директно се редактира ДНК в клетката. При висши организми тя е модифицирана, като се въвежда специфична промяна на определено място в генома“, каза проф. д-р Валя Василева

Тя обясни, че учените се възползват от този модел и той се използва за различно редактиране на генома, което може да бъде не само рязане, но и активиране, инактивиране, повишаване, потискане, пренаписване и променяне – има много приложения, които стават все повече. Проф. Василева разказа за своя опит и за културите, върху които тя работи, използвайки CRISPR технологията – ориз, домати, соя, пшеница, царевица. Тя каза, че тези видове са по-толерантни към засушаване, оксидативен стрес, хербициди, термотолерантност, както и устойчивост към различни заболявания. Професорът също смята, че когато учените правят редакции, се изискват стриктни тестове за безопасност и контрол.

Тя даде пример как генното редактиране може да спаси кораловите рифове. Тъй като в океаните нивото на киселинност се покачва, те умират. Учени обаче разработват корали, които да бъдат устойчиви на киселинна среда. Друго предимство на употребата на новите ГМО би било това, че чрез тях може да се намали или изключи употребата на пестициди и хербициди, които се използват срещу болести и вредители, но са вредни за човек, който после приема обработените култури с храната си.

„Тази система позволява да се правят много малки промени, но на точно определени места. Тези промени са с природна идентичност, те не се различават от естествените мутации, даже са много по-предсказуеми. В редактираните растения липсва чуждо ДНК и те не са трансгенни...“, опита се да успокои публиката ученият.

Уверявам ви, ние не сме някакви луди учени с бели престилки, които размахват молекулярната ножица наляво и надясно и режат каквото им падне. Ние се отнасяме изключително внимателно към тези техники“, каза проф. Василева и опитвайки се да обезкуражи консервативните си колеги, заяви „Така или иначе колкото и да се съпротивляваме, това е бъдещето. Само трябва да бъдем по-внимателни.“ Учените от БАН обаче признаха, че тези нововъведения са като ножа, с който можем да си нарежем хляб и с който в същото време можем да наръгаме някого.

КОЙ ЩЕ ПОНЕСЕ ОТГОВОРНОСТ

Междувременно защитници на натуралното земеделие изказаха сериозна загреженост, че по време на въпросната среща на отворени врати БАН не е позволила да има нито една лекция, която да аргументира тяхната позиция. „Агролинк“ – българското сдружение за биологично земеделие, изпрати прессъобщение, в което се казва, че „в науката винаги има повече от едно мнение.“

От сдружението обръщат внимание, че на заседанието на комисията по земеделие към Народното събрание, проведено на 14 февруари по същата тема министър Вътев не е отговорил по същество на нито един въпрос на депутатите за опасностите, които крият новите ГМО.

Министър Вътев е обявил, че България е гласувала въздържал се заради невежото население, което не прави разлика между старите и новите ГМО [1] . Само че не друг, а Съдът на Европа [2], припомнят от „Агролинк“, се произнесе еднозначно, че новите геномни технологии- НГТ са ГМО! Според много учени промяната на името се прави, за да се подведат хората, че НГТ са нещо различно и безопасно. Но тези техники са генното редактиране и са средство за получаване на генетично модифициран организъм.

„Силно притеснително е защо някои учени, които представляват МЗХ, не знаят за негативните ефекти на новите генноинженерни растения. Те са свързани както с околната среда, така и със земеделието, унищожаването на конвенционалното и биологичното земеделие, средните и малки производители, и здравето на хората, припомня Светла Николова от „Агролинк“, самата тя доктор по природни полимери с 30 годишен стаж в БАН.

„Агроминистърът в подкрепата си за новите ГМО се позовава само на твърденията на шепата лобистки учени, чиито институти се финансират от компаниите, които разработват новите ГМО с техники като CRISPRS/CAS.“, твърдят още от сдружението на биопроизводителите.

Същите учени не са отговорили на нито един научен въпрос зададен в Комисията по ГМО. Те не можаха да отговорят и на въпроса, зададен по време на Кръглата маса на 05.02.2024 [9]: Кой ще понесе отговорността ако нещо се обърка при прилагането на продукти, за които се знае, че само 4 са готови за пазара, 1600 са патентовани и на ниво лабораторни изследвания и нито един не е изследван за краткосрочни и дългосрочни последици, твърдят от „Агролинк“.

По време на кръглата маса на 5 февруари над 140 организации от различни сфери на наука, земеделие, промишлено производство и търговия обявиха, че са твърдо против безконтролното пускане в природата на нови ГМО с всички съпътстващи рискове!

МИНИСТЪРЪТ КРИЕ СТАНОВИЩА

От сдружение „Агролинк“ са възмутени също така защо министър Вътев отказва да огласи резултатите от изпратените становища от почти всички браншови организации, работещи в областта на биологичното производство и университети.

Срокът, който МЗХ беше обявил да се предадат, изтече на 10 януари 2024 г. и според информация, която Агролинк има, всички от отговорилите организации са против новите ГМО. В тях се включват и организации като Националната асоциация на зърнопроизводители, Националната аграрна камара, организации на преработватели, както и всички 12 биоорганизации.

„Министър Вътев не може да крие тези становища в чекмеджето си, а е задължен да ги представи на обществото. Това е и изискване на ЕК за обсъждане на всеки законодателен акт на ЕС“, категорична е д-р Светла Николова, която смело пита в посмото до медиите: „Защо министър Вътев защитава чужди интереси, а не на българските земеделски производители, икономическите интереси на страната и на хората в България?“

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

Решение на съда на Европа
Генните ножици. Безопасно ли е генното редактиране?
Рискове за околната среда. Обещанието срещу действителността.
Биологичното земеделие е несъвместимо с ГМО
Рискове за здравето и земеделието
Кръгла маса Рисковете на новите ГМО

Д-р Светла Николова започва да се занимава с „био“ през 1999 г. много преди да стане модерно. Доктор по природни полимери, с близо 30 години научна дейност в БАН, преподавател на студенти в СУ "Кл. Охридски", Аграрния университет - Пловдив. Вегетарианка, биоградинар, майка и баба; автор на многобройни статии в научни и популярни издания, автор на 5 патента и популярни книжки;основател на „Агролинк” и „Армина”; вдъхновител на биоидеи и биопродукти. Работи за осъзнатия избор на потребителя.