снимки архив и Добрин Кашавелов
Напрежението е постоянно, а екипажът поддържа денонощна вахта. В тези условия устойчивостта на тялото и духа са решаващи. Пробиотичните храни на „Лактера“ подпомагат мореплавателите, като допринасят за подобряване на вниманието, повишаване на издръжливостта на стрес и правилната работа на организма.
Остров Ливингстън се появява постепенно от мъглата – първо като очертания, после като масив от лед и скали. Екипажът и българските учени не идват за гледката. Те търсят истории, заключени в леда. Една от тях е за генетични свидетелства за първичния живот на Земята.
Изследователи на началото
Тук ледът пази толкова много тайни. А някои тайни са още от времето преди живота, какъвто го познаваме днес. „Три поредни години провеждахме изследвания с екипажа на изследователския кораб за въздействието на пробиотиците върху човешкия организъм чрез проследяване промяната на физиологични, биохимични показатели и поведенчески реакции при екстремални ситуации, доказахме, че те са психобиотик. (Списание 8, брой 4/2025 – бел. ред.) И когато обсъждахме проекта с ректора на Военноморското училище, се роди идеята да проучим микробиома на Антарктида, което беше невъзможно досега. За пръв път корабът бе оборудван с нова спейс-научна лаборатория“, разказва д-р Даниела Петрова, кандидат на медицинските науки, съсобственик и управител на фирма „Дафлорн“, произвеждаща пробиотични формули с марка „Лактера“.
Д-р Даниела Петрова, съсобственик и управител на „Дафлорн“
Реченото е сторено. Идеята се превръща в научен проект, подкрепен финансово и методично не само от фирмата. Екипът включва проф. д-р Мирослав Цветков – ръководителя, превръщащ хипотезите в експедиционни задачи; проф. д-р Боян Медникаров – стратег, визионер и логистична опора на проекта; д-р Вержиния Цветкова, специалист по биохимия и метаболити; д-р Росица Недева – координатор; д-р Мария Пенева – микробиолог, и двигателя на начинанието – д-р Даниела Петрова, клиничен токсиколог. Целта е изследване на микробиома на лед от Антарктида за наличие на доказателства за възникването на живота на Земята.
Ледът като архив на времето
Пробите лед са взети откъм водите при южния залив на о. Ливингстън.
„Ледът се концентрира, преминавайки през специални бактериални филтри, за да отделим генетичния материал. От 15 килограма лед се получава приблизително малка чашка проба – но в нея е записан целият микроскопичен живот на континента. Метод за изследване на метаболити от микроорганизми в пробите беше течната и газова хроматография, проведена в Националния институт за научно образование и изследвания към правителственото ведомство за атомна енергия в Индия. Извършихме и метагеномен анализ в генетичната лаборатория „Новогене“, Германия“, обяснява д-р Петрова.
Какво е метагеном? Когато една клетка умре, тя нарушава целостта си. Нейният генетичен материал от РНК-то се изсипва в околната среда. В случая – в леда. Тъй като температурите на Антарктида са ниски, те позволяват този генетичен материал, наречен „метагеном“, да се съхрани. „Първия път установихме наличие само на археи. Това са анаеробни бактерии, които живеят при отсъствие на кислород. Учените спорят дали са на 2,7 милиарда години, или на 3,2 милиарда. Мисля, че няма особено значение – това е първият живот на Земята, от така наречената „първична супа“, когато всички континенти са били едно – Пангея. Слънцегреенето е било само 30% спрямо сегашното, планетата е била скована от студ, а атмосферата – без кислород.
Около двеста милиона години след археите на Земята се появяват цианобактериите. Те са първите бактерии, които произвеждат кислород. Изследването на метагенома в антарктическия лед показва както наличие на рядка група архебактерии от клас Thermoplasmata, така и на цианобактерии – разказва д-р Петрова. – Това потвърждава, че Антарктида е жива банка на първичния живот на Земята.“
Благодарение на цианобактериите се образува атмосферата, понеже те отделят кислород. Така се създават благоприятни условия за бъдещата поява на целия растителен и животински свят на Земята.
Метаболитният подпис на първичния свят
Едно случайно събитие отвежда към ново откритие:
„Когато получих първите проби, на гости ми беше професор Айк, моят сътрудник от Индия. Той пожела да направим изследване за наличие на метаболити. Метаболитите са биологично активни вещества, които се отделят от бактериите, живели в антарктическия лед в случая. Дадох му две проби. Едната той е сложил в ръчния багаж, другата – в чекирания. При лабораторния анализ се оказа, че пробата от багажа, преминал през рентгеновия контрол, съдържа значително по-малко метаболити, отколкото другата. Това недвусмислено показва, че метаболитите рязко намаляват по количество и вид под въздействие на рентгенови лъчи“, споделя д-р Даниела Петрова.
Сравнителният анализ доказва, че антарктическият лед е невероятно богат на метаболити в сравнение с другите водни басейни – далеч повече, отколкото Атлантическият океан или Северният ледовит океан.
Шепотът на живота
Откритията на българския екип са принос към биологията, но и ключ към бъдещи биомедицински приложения – нови пробиотици, терапии и метаболитни пътища, които тепърва предстои да бъдат разбрани.
„Антарктида показва откъде започва животът и как можем да се учим от него. Тя пази не само материята, но и паметта за възникването на живота. Това не е просто изследване. Това е опит да чуем какво ни казва Земята за собственото си начало“...
Антарктида съхранява генетичната памет на Земята. „Старите микроорганизми пазят историята на нашата планета в себе си. Ние трябва да я опазим, без да я променяме чрез туризъм или излишни намеси“, предупреждава д-р Петрова.
На дъното на всяка проба лед – от първата капка до последния метаболит – има шепот на живота, който започва там, където времето сякаш е замръзнало: в леда на Ливингстън. Антарктида не забравя. Тя говори на онези, които знаят как да слушат.
Повече за пробиотичните храни, които помогнаха на екипажа от експедицията да устои на суровите условия, може да узнаете на www.daflorn.bg или като се обадите на тел.: 0882 531 330.
