Снимки: Seung-Kyu Kim
Проучването, публикувано в научното списание „Environmental Science & Technology“, анализира 39 марки сол за наличие на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-накрая от каменната. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно изследване.
„Не можем да избягаме от пластмасовата криза, докато пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е изключително важно големите производители, потребителите и правителствата незабавно да намалят зависимостта от пластмасите за еднократна употреба," казва Деница Петрова от „Грийнпийс“-България.
Изследването показва Азия като гореща точка на световното замърсяване с пластмаса. Това означава, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли потенциално да бъдат изложени на по-голям риск поради изключително тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол. Не трябва да се успокояваме, че Азия е начело в тази мрачна статистика — оттам рибата и морските продукти достигат до супермаркетите във всяка точка на света.
Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно.
„Призивите за повече рециклиране само отлагат проблема. Изходът от кризата е да променим напълно отношението си към пластмасите и да ги използваме само там където има нужда: за дълготрайни, безопасни, устойчиви приложения. Едно добро начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят използването на еднократни пластмаси на своята територия, така че в заведенията и по време на обществени събития да се използва посуда за многократна употреба.“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.
