Екология24 октомври 2018

Над 90% от изследваните марки сол съдържат микропластмаси

Най-голямо е съдържанието им в Азия

Снимки: Seung-Kyu Kim

Това показва ново изследване, проектирано съвместно от Ким Сеунг-Киу, професор в южнокорейския национален университет Инчеон и „Грийнпийс“ — Източна Азия.

Проучването, публикувано в научното списание „Environmental Science & Technology“, анализира 39 марки сол за наличие на пластмасови частици. Според резултатите замърсяването с пластмаса е най-високо в морската сол, последвана от езерната сол и най-накрая от каменната. Само три от проучваните марки сол не съдържат никакви микропластмасови частици в пробите, които са подложени на двойно лабораторно изследване.

„Не можем да избягаме от пластмасовата криза, докато пластмасата продължава да попада във водоемите и моретата. Трябва да спрем това замърсяване при неговия източник. За здравето на хората и нашата околна среда е изключително важно големите производители, потребителите и правителствата незабавно да намалят зависимостта от пластмасите за еднократна употреба," казва Деница Петрова от „Грийнпийс“-България.

Надграждайки върху досегашни проучвания на пластмасовото замърсяване в солта, това изследване е първото с такъв широк обхват, което разглежда връзката между географското разпространение на замърсените проби от морската сол с нивата на изхвърляне и замърсяване с пластмаси.

Изследването показва Азия като гореща точка на световното замърсяване с пластмаса. Това означава, че екосистемите в азиатските морета и човешкото здраве биха могли потенциално да бъдат изложени на по-голям риск поради изключително тежкото замърсяване с микропластмаси. Изследователите откриват най-високите количества микропластмаса в една проба от индонезийска морска сол. Не трябва да се успокояваме, че Азия е начело в тази мрачна статистика — оттам рибата и морските продукти достигат до супермаркетите във всяка точка на света.

Приемайки средна дневна доза от 10 грама сол, средностатистическият човек може да поглъща приблизително 2000 микропластмасови частици годишно само чрез солта, според резултатите от проучването. Дори когато от изчисленията се премахне високо замърсената индонезийска сол, средният възрастен човек все още може да приема стотици микропластмасови частици годишно.

„Изводите от изследването показват, че поглъщането на микропластмаси от хората чрез морски продукти е силно обвързано със замърсяването с пластмаси в даден регион. – заяви професор Ким Сеунг-Киу, съавтор на изследването. – За да се ограничи излагането ни на микропластмаси, са необходими мерки за предотвратяване, като например контролиране на изхвърлянето в околната среда на неправилно управлявани пластмаси и най-вече намаляване на пластмасовите отпадъци“.

„Призивите за повече рециклиране само отлагат проблема. Изходът от кризата е да променим напълно отношението си към пластмасите и да ги използваме само там където има нужда: за дълготрайни, безопасни, устойчиви приложения. Едно добро начало в България би било черноморските, крайречните и туристическите общини да забранят използването на еднократни пластмаси на своята територия, така че в заведенията и по време на обществени събития да се използва посуда за многократна употреба.“, казва Евгения Ташева от „За Земята“.