Екологияд-р инж. Гинка Стоева / 17 декември 2024

Жива или от пластмаса?

Имитацията замърсява природата три пъти повече от истинската

снимки: iStock

Човекът измисли коледната елха и си създаде проблеми… Сега всяка година им дири решения, докато обичаят повелява за новогодишните празници във всеки дом да заблести поне по една елха – естествена от отсечено или живо дърво, или изкуствена. Ами сега?!

Съществуват десетки предания кога за първи път хората са започнали да украсяват елхата и да я пренасят за Коледните празници у дома. Едно от тях с исторически корени е свързано с бенедиктинския монах, закрилник на Германия и Нидерландия, св. Бонифаций. Около 720 г. той отива в град Гайсмар, където има езическо светилище, посветено на бог Донар (Тор). Събира друидите за коледна проповед край огромен дъб, смятан за свещен. Пред смаяните им погледи го посича, но техният бог не отвръща – не изпраща смъртоносни гръмове и светкавици. Дървото пада с грохот и смазва растителността наоколо. Само една елхичка остава да трепти непокътната, а монахът убеждава насъбраното множество, че оцеляването ù е чудо, което показва, че елата е „божественото дръвче“. Триъгълната му форма символизирала Светата Троица на Отца, Сина и Светия Дух, а то олицетворявало вярата, здравето, устойчивостта и вечния живот.

Столетия по-късно, през ХVI век, коледната елха постепенно се превръща в обичай за Германия и през 1561 г. дори е обнародван закон, указващ притежанието и допустимите размери на празничното дърво. През вековете обичаят то да се внася у дома завладява Европа и света. Изсичането на иглолистните дръвчета се превръща в заплаха за горите, поради което през 1900 г. президентът на САЩ Теодор Рузвелт забранява поставянето на коледна елха. Това не спира желанието на народите да украсяват дома си с елхи за Коледа. Но... както твърди Айнщайн, „всеки проблем се ражда с решението си“.

Зелена четка за тоалетна

В началото на ХХ век с нахлуването на полимерите в бита започва производството на изкуствени елхи. Идеята за имитиране не е новаторска за епохата. Много преди да открием пластмасите, немски монаси вече са сътворили елха от оцветени гъши пера. Появили са се телени дървета от метал, покрити с гъши, пуешки, щраусови или лебедови пера.

За направата на изкуствени коледни елхи компанията „Адис Бръш“ използва машините,
с които произвежда четките си за тоалетна.

Предприемчивата американска фирма „Адис Бръш“, произвеждаща четки за тоалетна, пък е първата, която през 30-те години на миналия век започва странично производство на коледни дръвчета от полимери. Всъщност първото такова дърво представлява доста висока зелена четка за тоалетна... Изделието прави пазарен пробив и бързо навлиза в Китай, Нидерландия, Белгия и още много страни, като непрекъснато се усъвършенства, за да се превърне в истинско подобие на горското. Потреблението главоломно се разраства в международен мащаб. Най-големият износител на пластмасови елхи е Китай, следван от Виетнам и Тайланд. Най-големите потребители пък са САЩ, Мексико и Русия. Само за една зима в САЩ се купуват около 10 милиона изкуствени елхи. В България също има производител в град Раковски, с продажби от около 240 000 изкуствени елхи годишно. Растежът на търсенето и предлагането води до поевтиняване на изделието, което го прави предпочитано. Освен това изкуствените елхи са лесни за поставяне и сваляне, причиняват малко грижи в сравнение с окапващите иглички, разпилени по целия под, и са безусловно по-издръжливи. Е, не миришат на борова смола, но спасяват живите дръвчета от изсичане! Търговията процъфтява, защото хората са убедени, че щадят природата. За да израсте едно иглолистно дръвче, са потребни между 6 до 12 години, преди да бъде отрязано и продавано като коледна елха. Неговият изкуствен заместител се ползва средно шест години. Но дали изборът му е наистина по-добрият?

Въглероден отпечатък

За да сме справедливи в оценката, трябва да съпоставим жизнените цикли на двете изделия – от добива на суровини за тях до изхвърлянето на отпадъците и въздействието им на всеки етап върху обитаваната от нас среда. Една от международно възприетите единици за оценка на въздействието от човешките дейности върху околната среда е въглеродният отпечатък, отчитащ влиянието върху изменението на климата на планетата. Примерно при пътуване със самолет се отделят 285 г въглероден диоксид на км в сравнение със 104 г за автомобил и 14 г за влак. Следователно пътуването с влак е природосъобразно.

Още през 2009 г. проучване на консултантската фирма „Елипсос“ установява, че „сравнено на годишна база, изкуственото дърво, което има продължителност на живота от шест години, има три пъти по-голямо въздействие върху изменението на климата и изчерпването на природните блага, отколкото естественото дърво“.

Това е така, защото изходна суровина за получаване на полимерите е петролът. На негова база по химичен път се достига до гранулат на поливинилхлорид (PVC) – пластмаса, при чието производство се отделят вредни емисии на редица канцерогени, като диоксин, етилен дихлорид и винилхлорид. В хода на технологичния процес към поливинилхлорида се добавят пластификатори, стабилизатори, пълнители, багрила и други съставки. В резултат се създава силно замърсяващ продукт от невъзобновяема суровина, която не може да се рециклира и дава своя принос към всеобщия проблем с милиардите тонове пластмаси, които вече „задушават“ планетата. За съжаление, дори да се опитаме да изгорим непотребното изкуствено дръвче, при непълното изгаряне на PVC се образуват въглероден оксид и различни токсични хлорорганични съединения, като хлороводород, фосген, диоксини. Средногодишният въглероден отпечатък на изкуственото дърво е 8,1 кг CO₂. При естественото дърво този показател е 3,1 кг CO₂ на година.

Плантации за дръвчета

В търсене на решение държави като САЩ, Нидерландия и много други са предложили отглеждането на живи коледни дръвчета в отделни насаждения с грижливо подбрани сортове и възможност за възстановяване на растителната популация. Нещо повече, изсичането на отделни дръвчета помага за доброто израстване на останалите. Тази практика е намерила почва и у нас. Още преди повече от пет години българският учен доц. д-р Величко Гагов – дългогодишен преподавател по „Горска генетика и селекция“ в Лесотехническия университет в София, направи плантации за коледни елхи върху 450 дка в Държавното ловно стопанство „Шерба“ в Източна Стара планина. След селекция на над 400 елови дървета, растящи в земите на България, той получи семена с висока генетична стойност и създаде първата семепроизводствена градина за ела у нас. Дори успя приживе да предаде своя опит на Германия, където в провинция Рейнланд-Пфалц е поставено началото на две семепроизводствени градини за ела. У нас има около 100 ха насаждения с коледни елхи, създадени от няколко горски стопанства. Така България се доближава до Дания, Нидерландия, Швеция, САЩ и други страни, в които се продават само коледни елхи, отгледани в плантации.

Вниманието към обособяване на насаждения за коледни елхи значително нараства през последните години и статистиката показва, че в САЩ вече само една трета от гражданите предпочитат изкуствени, а дръвчетата от природата в началото на януари се събират на определени места, за да бъдат превърнати в дървени стърготини за гориво. Такава е практиката в Сан Франциско например. Разумно и достъпно решение за всеки, дори ако държавата не се е погрижила още за това. Смилането като компост за почвата е чудесно, но и дори да не се случи, естествените гнилостни процеси при дървесината са далеч по-кратки в сравнение с повечето пластмаси, които не се разлагат, а се разпадат в продължение на десетки и стотици години на все по-малки частици, които влизат в почвата, храната, водата, въздуха.

Въпреки че първоначалните разходи за закупуване на жива елха може да са по-високи, дългосрочните ползи за околната среда и за здравето на потребителите правят този избор по-благоприятен.

Ако не желаете да подкрепяте кражби и незаконна сеч на иглолистни видове, то обърнете внимание дали избраното коледно дръвче е със съответно обозначение – бяла пластинка с правоъгълна форма или жълта, обла. Върху нея трябва да има сериен номер, съставен от една главна буква и шест цифри. По закон пластинката трябва да е прикрепена под второто разклонение, считано от върха. При съмнения за незаконна продажба сигнал може да се подаде на тел. 112.