Екология15 януари 2025

Експерти споделят неудобни истини за горските пожари в Ел Ей

Презастрояването също е причина, а и стопаните нехаят за храстите около къщите

Снимка: Wikimedia Commons

25 загинаха. 180 000 бяха евакуирани. Територия колкото един Париж пламна като факла и огнените езици, подклаждани от бурни ветрове, все още не могат да бъдат укротени вече шести ден. Това е статистиката на калифорнийската огнена трагедия.

Но преди почти шест години експертът по горски пожари Джак Коен, който живее в Мисула, Монтана, посетил Пасифик Палисейдс, за да инструктира пожарникарите и собствениците на имоти как да защитават домовете си от горски пожари, пише yahoo.com.

Три дни Коен обикалял околностите и обучавал персонала и местните хора. Вярвал, че върши нещо полезно и лекциите му са ценни. Сега е тъжен и разочарован, но е дълбоко убеден, че трагедията е можело да бъде избегната с повече разум и спазване на мерките за безопасност.

Летописецът на пожари Стивън Пайн, професор в Държавния университет на Аризона, също има своето виждане: „Това може да е пожарна равностойност на ураган от категория 5“.

С нарастващия брой на загиналите, хилядите унищожени или повредени сгради и десетките хиляди евакуирани, този пожар се превръща в най-скъпото горско бедствие в американската история, според климатолога Даниел Суейн от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA).

И Коен, и Пайн, и много техни колеги от различни научни поприща са категорични, че до трагедията се е стигнало заради пренебрежително отношение към предупрежденията им. Двамата експерти разговаряли с журналисти от вестник Los Angeles Times още през 2017 г., когато горските пожари опустошиха Северна Калифорния. Сега отново ги търсят за мнение.

Те са убедени, че нашето разбиране и отношение към огъня трябва да се промени, ако искаме да предотвратим пожари. И двамата вярват, че имаме повече контрол върху тях, отколкото си мислим.

Забравете географската причина „уязвим регион“

Когато възникнат катастрофални пожари, експертите често обвиняват уязвимия регион в края на градовете и предградията, където изобилието от растителност в неравен терен води до възможни рискове от пламъци и изгаряне.

За сегашните пожари може да се каже, че не са толкова из дивите местности, колкото в градската част, разсъждава Коен. Промяната на това разбиране може да доведе до по-успешни стратегии за предпазване.

Има няколко големи пожара в региона, но Palisades в района на Пасифик Палисейдс и Eaton в Пасадена са най-тежките.Експертите приписват стихийното разрастване на пламъците на носената от бурните ветрове жар, която разпалва точкови пожари на две до три мили около огнения епицентър. Картите на пожара в Итън показват привидно случайни пламтежи в Алтадена.

„Когато изучавате разрушенията в Пасифик Палисейдс и Алтадена, обърнете внимание на това, което не е изгоряло – неизгорели корони на дървета в близост до напълно разрушени домове“, каза Коен.
„Обикновено се приема, че последователността на стихията се случва в някакъв вид организиран разпространяващ се фронт на пламъка – цунами от свръхнагорещени газове – но това не е така. При застрояване с висока плътност, пламтящите къщи подпалват и съседните, те – следващите – и така нататък. Запалванията по-надолу от вятъра и през улиците обикновено са от дъждове от горяща жарава от горящи конструкции.“

Според Коен това основно неразбиране също довело до погрешно тълкуване. Вече не става дума за предотвратяване на горски пожари, а за предотвратяване на точки на запалване чрез използване на стратегии за „втвърдяване на дома“ — подходящо озеленяване, огнеустойчива изолация и насърчаване на съседите в общи усилия, като почистване на храсти например.

Пайн твърди, че много от най-катастрофалните огнени трагедии през последните 30 години са били градски. Вярването беше, че градските пожари вече не съществуват, но те са се върнали. „Все едно да гледаш завръщането на полиомиелита“, казва той. „Случва се многократно.“ Според него това не е калифорнийски проблем, дори не е и национален проблем – той се превръща в международен.

Мислете отвъд традиционните клишета

Пайн припомня, че в Южна Калифорния винаги е имало засуха, както и са бушували ветровете от Санта Ана, основни причини за настоящите пожари. И да, промените в климата увеличават тяхната честота и тежест, но трябва да се вземе предвид и фактора изкопаеми горива.

„Обществото, използващо изкопаеми горива, променя и ландшафта, като влияе върху начина, по който хората организират селското стопанство, градското развитие, разположението на пътища и електропроводи“, пояснява той.

Популярното клише гласи, че пожарът е нещо, което се случва от време на време, че е сезонно явление, че не е нещо, в което наистина трябва да инвестираме систематично. Това е просто извънредна ситуация, за която трябва да сме подготвени и след това да реагираме. „Мисля, че сме отвъд това“, твърди Пайн.

Бъдете реалисти

Най-неудобната истина за настоящата трагедия е колко бързо усилията за гасене на пожари бяха скършени заради претовареност и липса на достатъчно ресурси и победени от екстремните пожарни условия, признава Коен.

Началникът на пожарната в Лос Анджелис Антъни Мароун споделя, че просто не е имало достатъчно хора за тази извънредна ситуация. Но, каза Коен, проблемът се простира отвъд персонала.

„Имаме противопожарни служби, които непрекъснато ни казват, че ще ни защитят“, заяви той. Но всъщност не е по силите им да го направят в екстремните условия. Време е да признаем реалността и да започнем да задаваме въпроси за това как става така, че ние не успяваме да предотвратим това бедствие, допълва той.

Според него има известна доза безпочвена самоувереност у хората, подклаждана от агенциите за противопожарна защита, дори когато изпълнението на обещанията им звучи нереалистично.

Националната асоциация за предотвратяване на пожари, национална организация с нестопанска цел, която предоставя стандарти за операции по потушаване на пожари, призовава за минимум три пожарни или 15 пожарникари за пожар в едно жилище. Това е ресурс, невъзможен за постигане при гасене на пожар от такъв мащаб.

„Ние не задаваме въпроси как се проваляме“, казва Коен. „Просто смятаме, че имаме нужда от повече самолети и повече хеликоптери, летящи 24 часа на ден. Но те няма как да помогнат, когато водата се изпуска при пориви на вятъра със скорост 60 mph.“

„Не е задължително да имаме програма за трилиони долари, за да контролираме проблема с огъня“, заявява Пайн. „Това, от което се нуждаем, са действия, чрез които да настроим околната среда по благоприятни начини, така че да можем да предотвратим тези стихии.“

Например общинските агенции и агенциите за предотвратяване на пожари трябва да предупреждават собствениците на имоти предварително за рискове. И непрекъснато да напомнят за почистване на мъртвата растителност и за редовното пръскане на храстите в рамките на 10 фута от всяка къща.

„Винаги сме имали огъня като спътник и той е бил най-добрият ни приятел. И сега, тъй като нямаме нищо против тази връзка, тя се превърна в нашия най-лош враг“, заключава Пайн.