Десислава Любенова е доктор по социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията към Медицинския университет в София. Тя е създател и управляващ директор на първата по рода си у нас специализирана болница за минимално инвазивно лечение на гръбначните заболявания – „СБАЛ-Гръбначен център“ АД. Притежава още две магистратури - по икономика и управление на човешките ресурси и по теория и методика на масовата информация от УНСС. Специализирала е в международните консултантски компании KPMG, Ernst&Young и D.G.Jones&Partners в Лондон. Председател на Консултатичния съвет на Трейс груп холд и изпълнителен директор на фондация „Трейс за хората“.
- Г-жо Любенова, разкажете ни как беше създадена болницата „Гръбначен център“.
- Всичко стана много случайно. Запознах се с д-р Илиян Стоев, който беше на работа в Кувейт, и много ентусиазирано разказваше как при гръбначни заболявания чрез съвсем щадящи, минимално инвазивни техники успява да постигне абсолютно същия резултат, като при конвенционалната хирургия! Много съжаляваше, че такова нещо не може да се случи в България, беше водил някакви неуспешни разговори.
Аз обаче приех това предизвикателство. Обичам да правя неща, които са трудни, различни, които никой преди това не е направил. Така че се запалих по идеята. Исках да му докажа, че такива прекрасни неща могат да се случат и тук, в България. И така, след около година заедно успяхме да стартираме проекта. Не беше никак лесно, но въпреки всичко преди седем години болницата отвори врати. „Гръбначен център“ е първата специализирана болница в България и на Балканите с максимално щадящо лечение на заболявания на гръбначния стълб и гръбначния мозък.
Около 45% от пациентите идват при нас, защото други наши пациенти са ни препоръчали. Това е най-добрата оценка за нас! Идват много българи, живеещи в чужбина, и това е ласкателно, защото един българин, който се осигурява в Англия или в Испания, въпреки всичко избира да се лекува тук. Приятно е да разберем това.
- Какво е по-специфичното в работата на болницата?
- Избрахме да не се разширяваме в други сфери освен тези, които са в пряка връзка с лечението на гръбначните заболявания. Защото, когато се концентрираш в една област, можеш да предложиш услуга с качество, каквото трудно може да се постигне в други лечебни заведения. Работим с апаратура, която е рядко срещана дори в европейските болници, занимаващи се с лечение на гръбначни заболявания. Имаме лазер, с който се правят сериозни операции с много малък разрез. С него могат да се лекуват и шипове, които доскоро медицината считаше за нелечим проблем. Но не всички шипове са податливи, а резултатът е свързан и с провеждането на кинезитерапия: упражнения, които всеки пациент трябва да прави след лечение при нас, за да заздрави мускулатурата си.
- Екипът ли обучава пациентите?
- Да, имаме „Училище за гръбнака” към болницата. Каквито и невероятни резултати да постигаме, включително с тези минимално инвазивни процедури, ако пациентът не се научи да живее, съобразявайки се със заболяването, което има, целият труд, който ние и той сме вложили, се компрометира. Затова всички, които имат по-сериозно гръбначно заболяване, трябва да са наясно, че могат да живеят без болка, с нормално физическо натоварване. Но трябва да знаят как да извършват определени движения. Най-простите примери са с това как се става от леглото, как се вдигат тежки предмети (включително деца и внуци). Голяма част от нашето здраве и резултатът от лечението на гръбначните заболявания е в ръцете на всеки пациент!
- Колко души страдат от гръбначни заболявания?
- Според изследвания на Световната здравна организация всеки четвърти европеец има проблем с гръбначния стълб, който е на различна фаза на заболяване и болка. Това означава, че няма семейство, в което поне един член да няма такъв проблем.
- Какво да направи човек, когато се появи болка в гърба?
- Първо – да отиде при личния си лекар, за да му даде направление за невролог. Работа на невролога е да прецени на какво се дължи тази болка и дали е необходимо някакво последващо лечение, образни изследвания, или просто покой за някакъв период. Невролозите са тези, които преценяват дали да ви изпратят при неврохирурзи, или при ортопеди.
Трябва ясно да се идентифицира болката. Често по-възрастните хора страдат и от гръбначни, и от ортопедични проблеми. За да се определи коя болка е доминантна, прегледите в нашата болница са с ортопед и неврохирург едновременно. Много често се случва пациенти да идват с диагноза, свързана с гръбначния стълб, а да се окаже, че болковият синдром идва от ортопедично заболяване.
Но правилото е, че за да се постави точна диагноза, е необходимо образно изследване. Често колеги поставят диагнози на око, притиснати от обстоятелствата: няма пари в здравната каса, много се чака... Всеки пациент трябва да е достатъчно осведомен и да изисква такова изследване при наличие на съмнения за гръбначен проблем. При нас, ако се наложи някаква минимално инвазивна процедура, това образно изследване задължително трябва да е ядрено-магнитен резонанс.
Пациентите е добре да знаят и различните методи, посредством които могат да се лекуват гръбначните заболявания. Съвсем не всеки, който има болки в гърба и диагностицирано такова заболяване, трябва да се лекува посредством интервенция. Ако нямаме условия на спешност, е възможно да се опита медикаментозно лечение и/или кинезитерапия. Ако те не помогнат, е добре да се направят възможно най-леките минимално инвазивни процедури, които всъщност са форма на инжекционно лечение под рентгенов контрол. И така е добре да се следва градация на тежест с цел спестяване на класическото хирургично лечение.
- Защо минимално инвазивните процедури са предпочитани от лекари и пациенти пред стандартната хирургия?
- Защото са с много висок резултат, а рискът от тях е сведен на практика до нула, макар че всички в медицината казват, че има ли интервенция, риск има. Упойката е локална, много често няма никаква болка, пациентите се възстановяват много бързо. Няма риск от инфекции, няма дълъг болничен престой, няма психически травми. Някои от минимално инвазивните процедури се покриват от касата, при тях престоят не се заплаща. Водим битки това да стане с всички.
- Как решавате дали да въведете определена нова технология или метод за лечение?
- Непрекъснато следим световните новости и обсъждаме тяхната ефективност през призмата на нашия опит или световните изследвания. Но внимаваме, не бързаме. Много често широко хвалени и рекламирани апарати „последен писък на науката” се оказват не толкова резултатни, а някой път направо неудачни. В медицината статистиката е факторът, който показва дали един метод е успешен, или не. Това се отнася и за всички модерни неща, които излизат непрекъснато. Трябва да мине време, за да се видят резултатите.