Болки в главата и гърба, проблеми с храносмилането, нарушение на зрението, тремор, съкращаване на мускулите, нервност, панически атаки и много други: списъкът със симптоми, които има Тим и от които той частично все още страда, е изненадващо дълъг. Неясните оплаквания започнали през пролетта на 2017 г. когато днес 27-годишният младеж е решил заедно с лекаря си да намали медикаментите против депресия.
Тим приема първия си антидепресант на 20 години. Психиатърката, която тогава го лекува, му предписва циталопрам, който не помогнал на Тим особено. Освен това лекарството е предизвикало смущения в сексуалната функция, чест страничен ефект. След това в продължение на три години Тим взима антидепресанта дулоксетин, но въпреки това депресията на пациента не минава. Освен това получава нощно изпотяване и кошмари. По тази причина през 2015 г. минава на венлафаксин, които му понася по-добре.
В началото на 2017 г. Тим, заедно с психиатъра си, решава да спре антидепресантите. Той се чувствал здрав и стабилен и започва под лекарско наблюдение да намалява първоначалната доза. Още след три дни започват симптомите. Първо много му се виело свят, след няколко дни започнало „мравучкане" в левия крак и скоро след това по цялото тяло. Психиатърът му се опитал да го успокои: имало хора, при които се появявали временни симптоми, но след няколко седмици щели да отшумят. Но при Тим не се случило така – по-скоро даже получил и други симптоми. Особено неприятно било едно „мравучкане”, което се разпространявало по цялото тяло и се усещало като леки токови удари. Учудващо много хора, които спират антидепресантите, се оплакват от такива усещания наречени „мозъчни удари“. Причиняват се от бързо движение на очите настрани. И психиатърът на Тим познавал този феномен. Поради силните оплаквания решили заедно да намалят дозата много по-бавно от нормалното.
При запитване в Германия между 1700 пациенти с депресии
относно опита им с антидепресанти, повече от половината дават позитивен отговор.
Те ги смятат за необходимо лечение и описват например, че благодарение на тях
успяват да се справят със социалните си задължения. Някои пациенти описват
препаратите като катапулт от депресията или като животоспасяващи. Обратно на
тях, 30% от пациентите имат смесен и 16% изцяло негативен опит с антидепресантите.
Като причина споменават липса на действие, непоносими странични ефекти,
замаскиране на истински проблеми или намален контрол над себе си. Пациентите
със смесен опит претеглят ползата срещу негативните странични действия.
Например те са се чувствали по-спокойни, но „по-малко себе си”.