ЗдравеСтанислава Цветкова / 11 ноември 2019

Умори умората!

Синдром на надбъбречната умора е болестта на ХХI в. Според специалиста Милена Коцева има как да я преодолеем

Болка в мускулите, главоболие, безсъние. Липса на енергия и неспособност за концентрация. Често и съвсем логично отдаваме тези симптоми на стреса, с който се сблъскваме всеки ден в забързаното ежедневие и динамичната работна среда. Вземаме ли обаче мерки за неговото преодоляване? Срещаме се с лекаря Милена Коцева, която ни разяснява, че продължителното му пренебрегване води до сериозни здравословни проблеми, при които надбъбречните жлези отслабват толкова много, че не могат да отговарят на нуждите на организма. Състоянието се нарича синдром на надбъбречната умора и води до сериозни последици за тялото. За щастие обаче, има лек…

Милена Коцева е лекар по образование. След пет години клинична практика в областта на акушерството и гинекологията започва да работи във фармацевтичната индустрия. За себе си споделя, че е холистичен лекар, който уважава еднакво и конвенционалната, и алтернативната медицина. Съчетава и двете, като успешно реализира проекта „Хомеостаза” – здравен сайт, създаден и работещ в помощ на хората. Милена предлага и хранителни добавки – камилското мляко на прах в капсули и високо концентрираното норвежко рибено масло, които се радват на доволни клиенти. Преди дни на пазара вече е и най-новият ù продукт „Вита динамик”. Идеята за него се ражда от практиката на Милена и желанието ù да помогне на повече хора.

Много често пациентите на Милена изказват оплаквания, че пълнеят, без да са променили начина си на хранене или двигателната си активност, други забелязват огромен глад и желание за сладко, а трети страдат от безсъние и са изключително тревожни. Към всички тези симптоми обаче винаги присъства и един допълнителен – умората, заради която им се налага да почиват по-продължително. „Като разгледаш един такъв пациент, без значение с какво основно оплакване идва, накрая стигаш до едно и също – синдром на надбъбречната умора. Това не означава надбъбречна недостатъчност – ясно подчертава Милена. – Синдромът е реално състояние, в което изпада организмът вследствие на продължителен или много силен стрес.“

Как реагира тялото ни на стрес?
Без значение дали той е хроничен, или не, при него мозъкът ни започва да отделя норадреналин. Той се явява невротрансмитер, който повишава кръвното налягане, учестява сърдечната дейност и ни прави бдителни, за да можем да реагираме в стресовите ситуации. В същото време този норадреналин действа на хипоталамуса – висшия център на вегетативната нервна система. Той отделя един хормон, с който възбужда хипофизата и тя започва да въздейства на надбъбречните жлези. Вследствие на това пък най-външната част на надбъбречните жлези произвежда кортизол – по-известен именно като хормон на стреса, защото нивата му значително нарастват след физически и емоционален стрес.

Милена ни обяснява, че отделяйки се, кортизолът прави възможно тялото да реагира на напрежението здравословно. Но за съжаление, при продължителен или силен стрес тези механизми се объркват и в крайна сметка тялото започва да страда. Именно това представлява и синдромът на надбъбречната умора, който, за съжаление, е все по-широко разпространен и обхваща почти всички възрастови групи.

Тревожна реакция
В него са отделени три основни етапа. Първият се нарича стадий на тревожна реакция и може да продължи изключително дълго – от месец до години. При това състояние непрекъснато се отделя норадреналин, който ни прави освен бдителни вече и тревожни. Започва да се увеличава пулсът, получават се спазми на кръвоносните съдове. Характерно за този стадий е, че хората се възприемат за работоспособни и се справят успешно с ангажиментите си, но често прибягват до употребата на тонизиращи напитки, а вечер не могат да заспят.
Обикновено това е, защото норадреналинът ги кара да са напрегнати и във времето, в което трябва да почиват, те не могат да го правят.

„Най-неприятното е, че в този стадий изпадат и деца – констатира Милена. – Аз имах пациенти в VII и в XII клас! Понякога това се случва заради родителите, които имат високи изисквания.“ Според нея в този етап на тревожна реакция, ако човек осъзнае проблема, с повече почивка, специални хранителни добавки и начин на хранене може да го преодолее лесно. Но малко хора приемат това състояние за здравословен проблем.

Съпротива
Без да вземат мерки, бързо стигат до следващия етап – стадий на съпротива, в който кортизолът вече е постоянно във високи нива. При нормални обстоятелства той е най-висок сутрин между 6 и 8 часа, а през деня постепенно намалява и достига най-ниска стойност към полунощ. Но в този стадий, хормонът е постоянно във високи граници, като вместо полезния му ефект за справяне със стреса при този етап се проявяват другите му ефекти, които не са толкова здравословни.

Голяма част от пациентите на Милена се оплакват от повишен апетит или желание за сладко, а други – че качват тегло. „Всичко това е съпътствано от високо кръвно налягане, защото хормоналните промени водят до задържане на течности, на сол и съответно кръвното се покачва. Тези пациенти често имат повишени триглицериди или холестерол. Не знаят защо и от какво, защото храненето им е нормално и адекватно“, разказва холистичният терапевт.

Състоянието на тревожност може да продължи много дълго. Характеризира се и със симптоми като забравяне и несправяне в работата заради отслабена концентрация. Обикновено във втория етап хората си дават сметка, че нещо нередно и необичайно се случва в тялото им, и търсят мнението на специалист.

Пълно изтощение
Тези, които не се възстановят обаче, преминават в следващия стадий. При него надбъбречната жлеза вече е тотално изтощена. Тя няма капацитет да произвежда необходимите количества кортизол, за да може организмът да се справи със стреса. И човек изпитва умора през целия ден.

„При пациентите в напреднал етап се проявява съвсем обратната на втория стадий симптоматика. Проявяват се симптоми на хипогликемия – хранят се, кръвната захар скача, но рязко след това спада. Губят течности и кръвното им става по-ниско. От това се появяват главоболие, треперене, изпотяване“, казва Милена, като отправя съвет към тези хора да похапват малки количества, но по-често. Според нея често лекарите не вярват на това, което чуват от пациентите в тези моменти.

„За съжаление, голяма част от конвенционалните лекари смятат, че ако не е застрашен непосредствено животът на човека – проблем няма. Напротив – проблем има, защото качеството на живот е влошено. И тези хора наистина се чувстват изключително зле, нищо, че това е просто умора. Те са неработоспособни.“

Въпреки това Милена е категорична, че преди да се премине към лечение на синдрома, първо трябва да се изключат всички други по-сериозни заболявания, които включват подобни симптоми. Първите два стадия се установяват по-лесно. При третия етап обаче задължително ендокринолог трябва да изключи болестта на Адисон, т.нар. надбъбречна недостатъчност. Ако тя не е налице, а симптомите се проявяват, то в този случай става въпрос за синдром на надбъбречна умора.

„Обикновено при мен идват пациенти, които вече са преминали през личния си лекар, след него и през други специалисти и никой не е успял да им намери проблема. И те идват и казват: „Аз се чувствам зле, не мога да правя това и това“. И тогава започвам да търся решения, които не са толкова приети от конвенционалната медицина. И ги намирам. И когато човек се почувства по-добре, аз си давам сметка, че методите наистина работят и оказват положителен ефект. Предизвикват положителни промени в организма, които са реални“, разказва Милена, базирайки се на своята практика.

„Вита Динамик”
За да е възможно най-полезна на своите пациенти, попаднали в порочния кръг на синдрома на надбъбречната недостатъчност, тя създава новия си продукт „Вита Динамик“. Той съдържа т.нар. адаптогени – те представляват биорегулатори – продукти с растителен произход, които предпазват тялото от вредните въздействия на стреса и го правят устойчиво на напрежение. Използват се от много години в китайската и източната медицина, но от 50-те години са проучени в Съветския съюз и Западния свят.

Едно от тези растения е розовият златовръх, по-познато в България като златен корен. Милена ни разяснява, че според проучвания той предпазва от умора, повишава когнитивните възможности и подобрява качеството на живот. Ето защо това е основната съставка в новия ù продукт. Той съдържа и друг адаптоген – сибирски женшен, който снема стрес, подпомага преодоляването на нервно-психически натоварвания, подкрепя имунитета и тонизира организма.

Друга съставка е коензим Q10. Той участва в синтезирането на енергия в тялото и съответно намалява умората. Освен това е и антиоксидант. Интересното при него е, че оказва благоприятен ефект и при фибромиалгия – болка по мускулите, ставите и костите с неизяснен произход. „Лекарите не знаят от какво е, но хората ги боли. И в този случай коензим Q10 дава изключително добри резултати“, казва Милена и споделя и четвъртата, последна съставка – магнезиевия малат. „Магнезият намалява нервната възбудимост. Но сигурно ще попитате защо точно малат – това е солта на магнезия с ябълчена киселина, а тя е участник в производството на енергия и второ, с нея също има много добри клинични проучвания по отношение на фибромиалгията, като намалява болките в ставите и мускулите, които също понякога спадат към симптомите на синдрома на надбъбречната умора.“

Продуктът е направен в немска фабрика. Едно от условията на Милена е било, че иска продуктът да не бъде в шише, а в блистер, тъй като по този начин всяка капсула е отделно запечатана и е защитена от външните условия. „Всеки, който се е занимавал с фармация, ще ви каже, че щом се отвори една кутия, тя има достъп до въздуха, а това въздейства на активните вещества.“ За Милена най-важното от всичко е това, което предлага на пазара, да е със сигурно и доказано качество. В това се изразява и цялостната мисия на проекта ù „Хомеостаза“ – да бъде в помощ на хората и да им помага да откриват подходящи средства за превенция и лечение на различни заболявания.