Подобното лекува

Хомеопатията е създадена от немския доктор Самуел Ханеман. В името є, съставено от латинските homeos - подобен, и patos – болест, е кодиран основният принцип – подобното лекува подобно, верую, което изповядва още Хипократ. Въпреки че има над 200-годишна история, хомеопатията все още остава неразбрана от мнозина, непризната от конвенционалната медицина, осмивана като шаманизъм заради това, че практически в повечето є лекарства няма и една молекула от изходното вещество, а само чиста водичка. Но дали е случайно, че целият кралски двор във Великобритания предпочита да се лекува с хомеопатия, а кралица Елизабет II не се разделя със своето куфарче, съдържащо набор от 60 хомеопатични лекарства? Тя все още участва активно в работата на Британската асоциация по хомеопатия и е патрон на намиращата се в Лондон Кралска хомеопатична болница. В Индия има хомеопатичен борд към президента на държавата. Здравните каси във Франция, Германия, Великобритания и др. плащат както хомеопатичния преглед, така и определен процент от хомеопатичните медикаменти. Във Франция има 8 университета по класическа хомеопатия. Защо е толкова противоречива тази наука? Кои са основните є правила и как действа? Плацебо ефект ли ни лекува, или нещо друго? От какво се правят лекарствата? Как ни диагностицират хомеопатите и каква е концепцията им за здраве и болест? Това са едни от основните въпроси, на които се опитахме да намерим отговори вътре в самата парадигма на класическата хомеопатия, такава, каквато я е описал откривателят й.

НЕОБЯСНЕНА МЕДИЦИНА
Вече над 200 години хомеопатията лекува успешно с „гола вода“
През IV век пр.Хр. бащата на медицината Хипократ пише: „Нещата, които са причинили заболяването, могат да го излекуват“. Водейки се от това схващане, той лекувал успешно холера с много малки дози бяла чемерика. Попаднала в човешкото тяло, чемериката предизвиква симптоми, приличащи поразително на тези на холерата. Пак Хипократ, а по-късно и Парацелз използвали сняг, за да лекуват измръзвания, а при повишена киселинност на стомаха – незначителни количества солна киселина. Преди 900 г. богомилът Василий Врач пък правил лекарства по метода на хомеопатията чрез разклащане, но ги зареждал допълнително и със своята енергия. С напредването на медицината принципът, че подобното лекува подобно, бива забравен чак до XVIII век, когато немският доктор Самуел Ханеман създава хомеопатията.
- Similia similibus curentur. И до днес това е основният принцип на хомеопатията – субстанция, която може да предизвика болестни симптоми у здрав човек, е същата субстанция, която може да излекува същите симптоми у болен. За да бъде обяснен принципът на подобие, често се използва аналогията със симптомите, които получава здрав човек, ако бели кромид лук. Очите сълзят, появява се сърбеж в носа и хрема. А всички помним с какво лекуваха течащ нос мъдрите ни баби – всякакви извлеци от лук, от отвари, смесени с мед и орехи, до капки лучен сок в носа. „Ханеман наблюдавал също, че когато в организма се срещнат две подобни болести, по-силната в динамично отношение унищожава по-слабата и след това и тя изчезва“ – обяснява Иван Кацаров, завършил клинична психология и действащ психотерапевт, изучавал класическа хомеопатия в Англия и у нас. – „Когато в организма обаче се срещнат две неподобни болести, по-силната в динамично отношение потиска по-слабата, човек е болен първо от по-силната. Когато тя изчезне, човек се разболява от по-слабата. Например хора, болни от шизофрения, почти не са болни от нищо друго. Дори да са страдали от някакво друго заболяване – в момента, в който им се случи шизофренията, останалите болести изчезват. Когато шизофренията влезе в ремисия, другите симптоми отново излизат на повърхността.” Ханеман решил да съчетае двете си наблюдения. Започнал да дава на пациентите  субстанции, които предизвиквали същите симптоми, като тези на болестта, от която страдали. Целта била
да бъде максимално близка до естествената, но малко по-силна от нея, за да може да се прояви принципът, че при две подобни болести по-силната потиска по-слабата и после и двете изчезват. Но тъй като повечето вещества, с които работил, били отровни, пред него се появил нов проблем. Давал ли по-големи дози, състоянието на пациентите се влошавало. Разреждал ли прекалено – не се наблюдавал лечебен ефект. Дълго време Ханеман останал в задънена улица. Докато един ден, четейки алхимични трудове, разбрал за тритурацията – процес на създаване на лекарствата чрез специфично стриване на издозната субстанция. „Това му дава идеята да приложи енергия в процеса по създаване на лекарствата. До този момент той просто механично ги разреждал“ – обяснява Иван Кацаров. – „Установено е, че когато се направят 12 поредни стотични разреждания, вече няма нито една молекула в разтвора, постига се числото на Авогадро. Като няма молекула, няма и действие. Но с помощта на тритурацията се оказало, че тази граница от 12 поредни разреждания всъщност не е важна. Тя бива преодоляна.“ Ханеман започнал да използва тритурация и т. нар. сукусии, енергични тръскания, за разреждане на субстанциите. Така успял да постигне запазване на лечебните свойства, като същевременно разтворът бил толкова разреден, че отровните свойства вече не вредели. Днес колоидната химия чрез ултрамикроскопските наблюдения ни дава
на този абстрактен на пръв поглед метод. Златото например може да бъде открито в 25-ата десетична тритурация. Радий в 60-ата десетична тритурация проявява радиоактивност, повлиявайки фотографските плаки, за да се получи ясна радиография. Добавете 35 нули към това разреждане и ще получите математическото изражение на степента, в която веществото е било разредено и все още присъствието му може да бъде експериментално установено. Постепенно немският доктор създал скала на хомеопатичните лекарства, изписвана като СН (С означава 1/100, а Н – по Ханеман). Най-популярните потенции за употреба са 6С, 9С, 15С, 30С, 200С. 1000С се нарича 1М, 10 000С - 10М, 50 000С – 50М, 100 000С - СМ, и т.н. От 6С до СМ са най-често използваните потенции. „Колкото по-разтворено е веществото, толкова по-интензивно действа, защото се случва нещо като умножение“ – обяснява  Кацаров. – „При първото разреждане имаме отношение 1:100 и са приложени 100 сукусии. Оттам вземаме 1 част, която вече притежава 100 пъти енергия. Поставяме я в нови 100 части и там претърпява още 100 сукусии, т.е. става 100 по 100.“ Днес все по-често чуваме за
на действието на хомеопатичните лекарства, които, както самите хомеопати се шегуват, са си „гола вода“. „Нас не ни интересува толкова на какво именно се дължи
действието“ – аргументира се Кацаров. – „Обяснението е предизвикателство пред физиката и химията. Ние имаме достатъчно наблюдения, вече над 200 години, че хомеопатичните лекарства действат, знаем ефекта им и се ползваме от него.“ Революционният подход на хомеопатията не се изчерпва с познанието за лекарствените субстанции и принципа на подобие. Ханеман излага цяла нова концепция за причината на болестта. Според него без значение от какво страда човек и колко точно симптоми проявява,
чрез болестни симптоми. Те се проявяват по начин и в системи, където човек е по-уязвим, които са предопределени от редица обстоятелства – генетични и индивидуални. Но основополагащото схващане е, че без значение колко точно симптома се появяват, те винаги са в резултат на едно-единствено разстройство – това на жизнената сила. „След като разстройството е едно, то е необходимо едно-единствено лекарство, което да въздейства върху жизнената сила, тъй щото тя да си възстанови жизненото равновесие и здравето. В класическата хомеопатия не говорим за лекуване и излекуване, защото нито хомеопатът лекува, нито лекарството.  Лекува жизнената сила!  Ако сме по-научни, става въпрос за хомеостазата (свойството на една отворена система, особено при жизнените организми, да регулира вътрешната си среда, така че да поддържа стабилно, постоянно състояние – б.а.).“  Така, след много години на труд и наблюдение, се родила хомеопатията, която Ханеман описва в своя фундаментален труд „Органон на лечебното изкуство“, който преработил 6 пъти до края на живота си. Той създава и първата
Противно на масовото схващане те не са само от растения и билки. Използват се още минерали, всякакви органични и животински субстанции. След повече от 200-годишна история хомеопатията ползва над 7000 лекарства и непрестанно се създават нови. Те продължават да се тестват чрез т.нар. доказване, още едно от революционните открития на немския гений...

Цялата статия е публикувана в брой 11/2011 г. на Списание 8
Купи броя тук