Как да избегнем бърнаут, когато се грижим за роднина с деменция

Според статистиката деменцията засяга около 20% от хората над 75 години и около 50% от тези над 85 години. Но дори и да губят когнитивните си функции, те продължават да се нуждаят от съпричастност и искрена загриженост. Не се страхувайте да дадете любовта си, защото именно любовта и топлината дават силата за живот. Но трябва правилно да изчислите ресурсите си, така че грижите за възрастния човек да не ви превърнат в жертва. 

Много често хората не приемат реалността, очакват от възрастните си болни родители да са разсъдливи и енергични както едно време. Но е важно, първо, да се разбере и осъзнае, че никой не е виновен за това, че близък роднина е болен и се нуждае от постоянни грижи, и второ, грижещият се да приеме болестта като нова реалност. Понякога, за да приемем това ни трябват много време и усилия. Помнете, че колкото повече се съпротивлявате, не приемате ситуацията и я обявявате за несправедлива спрямо вас, толкова повече енергия хабите. Отхвърлянето на реалността провокира страх и безпокойство. За да не се удавите в тях, е важна постоянната работа върху себе си. Ако не можете да се справите сами, потърсете помощ от психолог. 

Хората с деменция са откъснати от обществото, всеки го преживява по свой начин. Нарастват страховете, тревожността, неизвестността. Тревожността провокира психосоматика и като резултат болестта прогресира. Запазването на спокойствие в отношенията с болен роднина е необходимо както за него, така и за вас. Поддържайте зрителен контакт с болния, гледайте го в очите - такива хора са много чувствителни към настроението на другите, което улавят с погледа си. Необходим е и тактилен контакт. И за да няма отвращение при общуването с възрастен роднина, трябва да обърнете голямо внимание на хигиената му. Следете за речта си - какво казвате и как го казвате. Интонацията винаги издава истинското ни отношение - с гласа си можем да навредим или, напротив, можем да развеселим тъжния болен. 

Колкото и обичан да е възрастният роднина, грижата за някого с деменция винаги е стресираща. За да не „прегорите“, трябва да потърсите начини за облекчаване на стреса. Фините двигателни умения успешно облекчават стреса: плетене, рисуване, бродерия и др. За някои по-подходящи са разходките, отглеждането на цветя. Всякакви средства за разсейване са добри. Физическата умора също изисква компенсация. Намерете гимнастическа програма, която можете да изпълнявате вкъщи, отделете час на седмица за посещение на басейн или сауна, защото там се отпускат всички мускулни групи и след спа човек се чувства отпочинал. Ако чувствате, че силите ви напълно се изчерпват, можете да си направите кратка ваканция и да поверите грижите за своя близък на дом за възрастни хора: там с тях ще работят психолози и геронтолози, лекарите ще наблюдават здравето им и можете да си починете и да възстановите силите си.

За да се поддържате в добра форма, важно е да си изработите ясна структура и система от действия. Дневният режим и графикът за следващата седмица ще ви позволят да намерите време за себе си, за да избегнете емоционално прегаряне. Почивайте докато болният роднина е на рехабилитационна гимнастика, гледа телевизия или слуша музика, или пък спи следобеден сън. 

Болният също се нуждае от ясен и точен режим. Хората с деменция трябва да бъдат връщани към реалността по всяко време. Попитайте го коя дата е днес, кой ден от седмицата, нека си спомни какво ще правите днес. Помогнете да задвижи мисловните си процеси, задачките за добра памет забавят развитието на болестта. 

Най-важното е да поддържате емоционална връзка с роднината с деменция. След като сте запазили нежни чувства към един човек, ще бъде морално и емоционално по-лесно да се грижите за него. Отчуждението води до раздразнение и затруднява живота на всички. На хората с деменция им липсва любов, а и не винаги могат да изразят своята любов към вас. Трупат в себе си отрицателни чувства, които в крайна сметка се превръщат в агресия. Нашата душа не е от желязо и нервите ни не са от стомана. Трябва да дадете на роднината възможност да говори и да не приемате присърце казаното. Опитайте се да видите доброто в него, спомнете си някои приятни моменти, прегледайте заедно стари снимки, за да си припомните близостта. Запазете любовта, независимо от всичко, и не забравяйте, че собствената ви старост не е кой знае колко далеч и никой не знае как ще изглеждате на тяхната възраст...