Здраве22 януари 2022

Доверявам се напълно на себе си и на Вселената...И болестта отминава

Според В. Синелников хората сами създават болестите от нищото, използвайки силата на своите мисли

изображение: iStock

„Вярвам, че хората сами създават не само болестите, но и всички патогени. Те ги създават от нищото, от вакуума, от чистата енергия, използвайки силата на своите мисли. Но тези мисли са пагубни и причиняват болести. Тоест напрежението, сътресенията и объркването в колективното несъзнавано създават вирус или микроб, който предизвиква заболяване". Това пише д-р Валери Синелников в своята книга „Възлюби своята болест".

Възпалението в тялото означава, че нашето съзнание и въображение са „възпалени“. До това могат да доведат силен гняв, ярост, негодувание, желание за отмъщение, страх. „Възпалените" мисли се проявяват под формата на абсцес, загнояване, треска.

Според Синелников по същия начин стои проблемът и с различните видове инфекция. Самите бактерии и вируси изобщо не са опасни. Те са част от околната среда, част от природата и изпълняват някои важни функции. Някои бактерии, които живеят в червата ни, подпомагат процеса на храносмилане. Микробите и вирусите сами по себе си не са агресивни, но когато попаднат в агресивна среда, те стават патогенни и токсични. Плевели растат върху плевели.

Д-р Синелников припомня мисълта на световноизвестния микробиолог Луи Пастьор*: „Микробите са нищо, почвата е всичко“. И ние подготвяме почвата с мислите си. Ако мислите и нагласите ни са добри - торим, ако са агресивни – хвърляме семената на плевелите.

Както при всеки друг случай - съществуват два вида дейтвие за лечение, пише Синелников. Първият е да се унищожи инфекцията с антибиотици. Но както показва практиката, това е задънена улица, тъй като се образуват резистентни щамове - микроорганизми, които вече не са податливи на действието на лекарства. Медицината е принудена да създава по-силни химически лекарства, но това води до отравяне на организма като цяло.

И има втори начин - да се отървете от агресивните мисли и емоции, които създават среда за размножаване на микроби, и по този начин да повишите имунитета си. Изборът е ваш. Не е нужно да се борите с микробите, трябва да сте приятели с тях.

Такова често срещано инфекциозно заболяване като грипа (а всъщност и всяка настинка) предполага, че твърде много събития се случват в живота ви по едно и също време и това причинява напрежение, объркване, чувство за безизходност и раздразнителност. Натрупали са се едри и дребни конфликти, емоционални сътресения, негодувания. В този случай болестта изпълнява положителна функция - чрез нея да привлечете внимание, да отложите изпълнението на затрупващите ви задачи, да си починете, да легнете в леглото за ден-два и да подредите мислите си.

Авторът на „Възлюби своята болест" разказва как веднъж 8-годишният син на негов приятел изхленцал: „Тате, толкова съм уморен от ученето, колко би било добре да се разболея! Тогава няма да трябва да ходя на училище."

Това е познато на всички ни. И се случва не само в детството ни, припомня Синелников. Колко често ползвате отпуск по болест, пита той. Според него една болест може да бъде предизвикана от здравната ви тревога, от страха да не се разболеете, от предоверяването ви на статистиката. В този случай приемате негативните социални нагласи и реагирате на негативните нагласи на другите. Спомнете си колко често сте наблюдавали този процес. Някой около вас е кихнал или се е изкашлял и вие изпадате в ужас, че може да ви е заразил и вие също ще се разболеете.

Или пък обявяват по телевизията, че някъде бушува грипният вирус и вие вече сте притеснени и тичате предварително до аптеката. „В такива случаи винаги се питам: Нужна ли ми е тази болест? Какво полезно мога да получа от нея, каква изгода мога да имам? Трябва ли да лежа в леглото една седмица с температура, болки в гърлото и хрема, като по този начин избягам от нерешени проблеми, като избягам от реалността? „Не“, отговарям си аз, „не ми трябва".

В крайна сметка мога да разреша всякакви проблеми в битието си, защото сам създавам живота си. Така че винаги намирам най-добрия изход от всяка ситуация. И ако сега в живота ми има някакъв нерешен проблем, тогава хвърлям цялия си личен ресурс, за да го реша. Моля подсъзнанието ми да създаде нови мисли и поведение за най-доброто решение на тази проблемна ситуация. Доверявам се напълно на себе си и на Вселената. Затова съм спокоен. И болестта отминава. Имунната ми система работи отлично. Просто избирам да бъда здрав, да се наслаждавам и да се радвам на живота! Това е мой избор".

Източник

–––––––––

* В научните среди има разнопосочни мнения кой е авторът на тази фраза - дали е Луи Пастьор, Антоан Бешан или Клод Бернар - бел. ред.