Здрави граници, изправен гръб
За Габриела йогата не е смесица от Изток и Запад, от мъжко и женско. Тя просто я практикува и предава така, както е достигнала до нея – води и виняса (мъжка), и ин (женска) йога, за нея важно остава не равновесието между противоположностите, а връзката със сърцето, което ги обединява.Първият принцип, в който учителят по йога вярва, е този за границите. „Колкото повече време сме отделили, за да изградим оградата на двора си здрава, красива и плътна, толкова по-леко и по-добре се свързваме с другите“, казва тя. Да имаш развити здравословни граници, означава да умееш ясно и спокойно да заявиш кое е приемливо за теб и кое – не, без чувство на вина. Това е способността да бъдеш свързан с другите, без да губиш себе си.
Липсата на вътрешни граници според Стоянова ни държи в постоянна тревожност. И макар схващането за граници да звучи като нещо, което ни отделя от другите, в действителност те ни съхраняват. И така в йога ние учим, че е редно първо да опазим своето, за да имаме какво да дадем навън.
В йога практиката на събеседничката ни всичко започва и завършва с позата „Планина“, която вдъхва устойчивост. Йога преподавателката знае, че именно правият гръб на тази поза, запазил естествените анатомични извивки на гръбнака ни, дава устойчивост, докато сме неподвижни. За разлика от наперената, „военна“ стойка (с вирната брадичка, изпъчени гърди, рамене назад и глътнат корем), тя не изтощава, а зарежда. Всяка последваща поза –„Куче, гледащо надолу“, „Триъгълник“ и др., следва принципа на естествените извивки и друго важно правило, което гласи: „един дъх – едно движение“. Габриела не иска да впечатлява учениците си със сложност, а да върви с тях – бавно, устойчиво, в знание, което се преживява, а не се трупа. Защото всяко знание без прилагане храни единствено егото.
Его и отстъпление, дъх и мекота
„Ако е нужно, направи крачка назад, защото един лош ден за егото е добър ден за душата“ – това е вторият принцип, който Габриела споделя в своите класове. Егото често тласка напред, но в йогата не винаги „по-далеч“ значи „по-добре“. Понякога тялото ни казва „не“ – и именно тогава започва истинската практика.Габриела често цитира Бърни Кларк (американски преподавател по ин йога и автор), който казва, че не трябва да използваме тялото, за да влезем в позата, а да използваме позата, за да влезем в тялото. Тази мисъл е основа на нейното преподаване: уважение към личното усещане на упражняващия йога, към това, че някои пози не са за всеки. Но покоят – той е за всички.
Практиката не е пълна без дъха. За да е добър, дъхът трябва да е нежен, през носа, и да се случва с помощта на диафрагмата. А най-добрата практика, казва тя, е тази, в която равномерността на дъха не се нарушава. Това е последният, но не и по значение принцип – защото всичко започва и завършва с дъха.
Стих за елен и вълк
Начинанието „Сърце“ обаче не спира до постелката. В него влиза и поезията. „Сърцето е като река – меко, течно, живо“, казва тя, вдъхновена от думите на анатомa Гил Хедли. Когато се съпротивляваме на живота, когато сърцето ни се втвърдява, тогава идват болестите. Затова и стихосбирката ù – „No Name“ („Без име“) – е част от същото намерение: да държи сърцето меко.
В стиховете ù живеят два символа – еленът и вълкът. Два свята, две посоки, две истини. Двете тайнствени животни са еднакво скъпи на сърцето ù и въпреки че всяко от тях иска другото да умре, в стихосбирката присъства един нежен глас, който постоянно напомня, че и двете трябва да останат живи и да олицетворяват цялостност, защото сърцето може да бъде дом и за двете.
В 40-дневната програма „Сърце“ Габриела не предлага просто йога практика. Тя предлага връщане – към дъха, към крехкостта, към тялото, към поезията, към това, което обединява, към сиянието на сърцевината в нас. За да се случи животът – тих, устойчив, цял и пропит с любов.
За връзка с Габриела:
stoyanova.gabby@gmail.com
gabrielastoyanova.com
Youtube
