Изцеление, стаено под бабината круша

Ветровете на съдбата винаги ни отвяват там, където душата и призванието ни лежат. В някои случаи лекият ветрец се превръща в ураган, който опустошава старото ни аз и ни отвява на златно, ново, благодатно място. Такава е повестта на Анна Стефанова, която напуска разболяващото я инженерно поприще и... слага ръце в пръстта. А от нея пониква лек. За Ани и за другите. 

Броени дни преди Еньовден екипът на Списание 8 се отправяме към с. Гълъбовци, за да чуем на живо същинска билкова приказка. От онези, в които някой бива призован от силите на Земята да свърши онова, което небето му е отредило като свято дело. И за което е бил подготвян сякаш между другото, съвсем тихичко и с много обич от предците си. 

Анна Стефанова е инженер по телекомуникации трето поколение. Години наред е част от внушителни и международни начинания. След десет години в една от най-големите компании в областта е толкова прегоряла от работа, че дори не може да забележи кое не е наред. За разтуха през почивните дни ходи по поляните към селото на баба ù и дядо ù – Гълъбовци, община Сливница. Нарамила петкилограмова раница с фотографски такъми, снима поляните и със свито сърце гледа към бабините си земи. Родителите на майка ù по онова време вече са си отишли, а Ани не смее да иде да нагледа пустеещата им къща, защото не знае какво ще завари. Или защото още не е готова да чуе зова ù, който ще я отнесе в чисто новия ù живот. Но преди него Ани напуска работа след достигане на пълно изтощение. Тогава губи апетит, сваля 15 килограма, всички край нея се притесняват какво се случва, а когато заговаря за това, тя казва: „Всъщност аз тогава просто се освободих от товара си и изведнъж получих такъв живец, че трябваше да го вложа в нещо добро и различно от всичко досега“.

По време на разходките си Ани се усеща, че вкъщи се прибира не със снимки, а с торби с билки. Красивите китки ù шептят, а тя захваща да ги изучава – коя билка какво цери. Търси начин да помогне на дъщеря си, която страда от алергия към полени. Така запалва огънче за знания. 

„ДА СЕ ЗАВЪРНЕШ“
Изоставената къща на баба ù я посреща като сън. Там, където някога са се раждали домати, греели ябълки и жените от махалата са си разменяли семена и тайни, сега е буренясала пустош. Но земята помни.

„Покривът беше почнал да пропада. Но мен не ме интересуваше къщата – а ливадата отпред. Реших, че ще ù дам живот, и то така, както го прави един истински инженер – с мисъл и уважение“ – с леко намигане споделя тя и ни показва шестоъгълните лехи – геометричен модел, вдъхновен от природата и алелопатията. Но за последната – след малко. 

Започва с отглеждане на бял равнец – онзи под старата круша, който баба ù тачела като спасител на жените, пиела и давала на другите да пият във всички възрасти. Последват го валерианата, живовлякът, червената детелина, риганът. Градина без чужденци – само местни, диви и верни. 

„Каквото расте около теб, е точно онова, от което тялото ти има нужда“ – прекъсва мълчанието Анна, докато ние влюбено гледаме и галим билката заешко ухо. Билколечителката пояснява, че ние винаги се намираме при точните билки. А времето, по което те растат, е най-доброто време, в което да ги пием. Тази мисъл отеква няколко минути в ума и душата ни – не само дърветата и билките растат заедно. Хората също растем с тях. Нищо, че тичаме към бетона. И ние сме част от съвършения свят. Добре, че има още хора, които ни го припомнят. 

НАУКА И ПОСВЕЩЕНИЕ
Но да се върнем на дърветата и билките, които не само растат заедно, но и си помагат. Това знание идва при Ани от алелопатията, която се превръща в една от най-силните ù опори. Понятие, почти непознато за повечето земеделци. Алелопатията е изкуството да се отглеждат растения така, че да се подкрепят взаимно чрез отделяните от тях вещества. Едни растения пазят други от вредители. Други подхранват почвата. Когато ги съчетаем правилно, те се обгрижват едно друго – както хората, когато са в добри отношения. 

Следвайки правилата на алелопатията, Ани решава да засади леха зеле до лавандулата. В този момент съседка влиза в двора и я нахоква: „Тука зелето не върви, к`во правиш?“. Действително, когато поотрастват зелките, отнякъде идва рояк насекоми, които се удрят с пукот в зеленчука и като свредло се забиват в него. В отговор на нападението обаче лавандулата започва да ухае много силно и да ги привлича към себе си. След време малките гадинки отлитат – и хем зелето остава здраво, хем лавандулата е благоуханна! 

Лайката, която Ани е посяла под старата ябълка, пак заради алелопатията, вече е метър и половина висока?! Очите ни се пълнят с красота, а душата – с нежния мирис от цветчетата. 

Познанията на Ани за целебните растения са впечатляващо дълбоки. Оказва се, че следвайки своята страст, тя завършва втора магистратура – този път по лечебни растения в Пловдивския университет. „Имах чувството, че съм в училище за магьосници. Всеки от колегите дойде с ясна цел и със своя „болка“ и там откри решения“, разказва с плам Ани. А учението ù отваря нови врати. 

Тя започва да изпраща всяка партида билки за лабораторен анализ. Работи с вещ професор, който потвърждава – растенията ù имат двойно и тройно по-високо съдържание на лечебни вещества, сравнени с референтните стойности, включително лайката и лавандулата, за които ви разказахме. 

В нейната работа водещи са живо знание, дълбоко наблюдение и постоянно проверяване. Затова избира да прави билкови извлеци на спиртна основа – те събират и водоразтворимите, и спиртноразтворимите вещества. „Това, което чаят не може, тинктурата го прави. Тя действа на физическо, умствено, емоционално и духовно ниво – лекува холистично – цялото тяло, а не само даден симптом“, убедена е Ани.

За да е наясно с последните научни открития в билколечението, тя членува в Американското общество на билкарите, които лекуват с растителна медицина и следи научните публикации и форуми по темата. Билковите ù екстракти вече пътуват до Италия, Америка и Гърция. Само преди седмици фирмата ù беше избрана и поканена на международен семинар в Китай.

ДЪХЪТ НА ЗЕМЯТА
Всичко в градината на Ани следва природното дихание. „Садя по лунния календар. Всяко растение има своя миг“ – обяснява ни, че знакът, в който се намира Луната, може да спре или подпомогне развитието на дадено растение. Затова е много важно кога ще се посее. Това е другата тайна на успеха ù в отглеждането на билки.

Създаването на правилните билкови съчетания, които увеличават силата на лечебното въздействие, е другата страст на билкарката. Анна е автор на осемнадесет собствени формули, разработени с научна точност с цел да облекчат най-често срещаните неразположения.

Така се раждат тинктури като тази за алергии със салвия, живовляк и акация или невероятната спомагаща ставното здраве с червена детелина, целина, салвия и др., наречена „Найдобрилски“. 

Билка, която преоткрива, е тученицата, която с десетките си полезни вещества подпомага обмяната на веществата и добрата работа на очите – „хората я мислят за плевел, а тя е злато“, казва ни Ани. После поглежда към отсрещния хълм и описва въртеливо движение с пръст: „При нас въздухът се сменя шестнадесет пъти на ден. Това също прави билките по-силни.“

„ЗАБРАВИХ, ЧЕ МЕ БОЛИ“
Историите на хората са най-силният ù водач. Мъж на име Добри, страдащ от хронични ставни болки, ù споделя, че след като започнал да пие нейната тинктура за стави, спрял да си слага скъпи инжекции – не защото решил, а защото „му изскочило от акъла“. Вече нямал нужда. Продължил само с извлека, че поискал и да се презапаси, „да не вземе да свърши“. Вдъхновена от неговата история, Ани кръщава билковата тинктура за стави на него – „Найдобрилски“.

Друг пък дълги години имал проблеми в червата и намира облекчение с тинктура, съдържаща риган и живовляк. Възрастна жена с подути колене споделя, че след курс с извлек от Ани за пръв път от години успяла да се качи по стълбите сама. Без болка. 

Тези истории са потвърждение, че върви в правилната посока. И точно заради тях пази високото целебно качество на изделията си – използва само първата реколта от всяка билка – тогава, когато растението е най-силно. Всичко след това – втора и трета вълна на растеж – изхвърля: „След първия разцвет лечебните свойства падат драстично. Нямам право да давам нещо, което няма сила. Това не е бизнес. Това е доверие“.

ОТ УСТА НА УСТА
Първоначално Ани прави извлеци само за познати и приятели. Но един ден по телефона ù звъни възрастна жена: „Каза ми „моля те, прати ми от онова за коленете. Пенка ми го донесе и вече нямам болки“. Давала съм бутилка от половин литър, защото вярвам, че за да подейства, трябва да се мине цял курс. Някой го изпива, помага му и го дава нататък. Това е живата верига“. 

Тогава Ани разбира, че работата е „дебела“ и трябва да предприеме следваща крачка. Видяла, че тинктурите ù пътуват от ръка на ръка и от сърце на сърце, тя създава марката Ani`seed, за да вкара всичко в законова норма. С благодарност говори за Агенцията по храните, която съвестно и изключително отзивчиво ù съдейства по този път. 

Регистрира цех. Създава сайт. Пречиствателна станция. Нов живот на старата къща. Вече всичко е подредено – не само пространството, но и вътрешният свят. „Всеки стрък е проверен, всяка формула – премислена. Това е моето последно и най-добро инженерство – да сглобя лек от хаоса“ – заявява Ани. Вярва, че билките са същества със своя воля, че те намират и когато си готов, ей така изникват край теб. Достатъчно е да ги забележиш.

От инженер на комуникационни системи тя се превръща в посредник между човешкия и растителния свят. Всяка бутилка, всяко растение, всяка дума в сайта ù носи частица от този дълъг път на прераждане. Сега, когато Луната е в Стрелец и въздухът в планината сменя шестнадесет пъти на ден посоката си, тя е там – в градината, където всяко стръкче има име, предназначение и дух. Нейното не е просто билкарство. То е завръщане у дома, при рода, не само при роднините, но и в онзи благоуханен голям род, който побира всички живинки на тучната майка Земя – обречени да живеят заедно и да си помагат, цъфтейки. 

На тръгване попитах Ани дали сънува баба си – билкарката. Отвърна тихо: „Понякога дори ми се привижда в двора“. И всички се загледахме в полъха покрай старата круша – дето е била там още преди баба ù и ще остане, докато е рекъл Господ, за да спомня на младите повелите, без които не могат, и да успокои заминалите, че реченото им е било сторено. 

КОНТАКТИ 
www.aniseed.eu
ani@aniseed.eu
instagram: @aniseed.eu
facebook: Aniseed