Ухания за спокойни и здрави деца

През 1991 г. Шелдън Коен и екипът му от университета „Карнеги Мелън“ оценяват психологическия стрес при 394 здрави доброволци, след което поставят в носа им капки с респираторен вирус. Резултатът е неоспорим: колкото по-висок е стресът, толкова по-голяма е вероятността организмът действително да се зарази. Вирусът и количеството са едни и същи. Различен е животът на хората и начинът, по който тялото им отговаря на него.

При децата картината е още по-ясна. През 2006 г. Хариет Вермеер и Маринус ван Ейзендоорн публикуват метаанализ за кортизола при малки деца в детски заведения. При децата в детска градина нивата на хормона на стреса се покачват от сутринта към следобеда, докато в дните у дома такова покачване няма. Ефектът е най-изразен при най-малките, под тригодишна възраст. Детето може да не плаче и да изглежда свикнало, а тялото му през деня постепенно да покачва кортизола.

Но защо не всички деца се разболяват еднакво? През 1995 г. екип на педиатъра Томас Бойс проследява деца в предучилищна възраст около „нормативния стресор от постъпването в училище“. Измерени са имунни показатели преди и след първия учебен ден, а после в продължение на дванадесет седмици – респираторните заболявания. Откритието е важно: стресът сам по себе си не предсказва кое дете ще се разболее. Това прави съчетанието от стреса и степента, в която даденото дете реагира на него. Не всички деца плащат една и съща цена за едно и също събитие.

Бойс по-късно описва тези различия чрез образите на „орхидеята и глухарчето“. Повечето деца са като глухарчета – понасят промени, шум, разделяне и нова среда, „огъват се“, а после се „изправят“, но други са като орхидеи – изключително чувствителни към средата. В неподходящи условия боледуват и страдат повече. В подходяща среда обаче те не просто се справят, а разцъфтяват.

Орхидеята не е слабо дете, а дете с по-фина настройка. Ако вашето дребосъче се разболява след всяка промяна, усеща настроението ви, преди да сте казали дума, или трудно заспива в чужда стая, вие отглеждате орхидея и начинът, по който ще подредите първите є седмици в новата среда, има особено значение.

Един от най-добре описаните механизми минава през секреторния имуноглобулин А – защитно антитяло по лигавиците на носа, гърлото и дихателните пътища, първата преграда срещу вирусите. През 1997 г. Питър Дръмонд и Барбара Хюсън-Бауър сравняват 45 деца с чести настинки с 45 здрави деца. При често боледуващите откриват едновременно по-висок психосоциален стрес и по-ниски стойности на секреторния имуноглобулин А в слюнката – по-малко защита точно там, където тя е най-нужна.

А щом тревожността може да изтънява тази защита, логично следва и обратното: всичко, което успокоява детето, може да работи благотворно и за устойчивостта на здравето му.

Тук уханията имат особено място. Почти всички сетивни сигнали минават през таламуса, но обонянието е изключение. Ароматният сигнал стига по много пряк път до структури от лимбичната система, включително амигдалата, свързана с чувствата и страха. Затова една миризма може за част от секундата да ни върне в детството и уханието може да успокоява по-бързо от думите.

Етеричното масло е концентрираната ароматна част на растението, извлечена чрез дестилация с водна пара, а при цитрусите – чрез студено пресоване на кората. За едно шишенце са нужни килограми, понякога десетки килограми растителна суровина.

Има и изследвания при деца. През 2011 г. А. В. Килина и М. Б. Колесникова наблюдават 3–4-годишни деца в детски заведения. Вдишването на смес от етерични масла е свързано с намаляване на честотата на острите респираторни заболявания с 42,5%, а при над 80% от децата тежестта и продължителността на хремата намаляват без отчетени нежелани странични реакции.

През 2020 г. рандомизирано клинично проучване на Ф. Гадери и Н. Солджу проследява 24 деца на 7–9 години при две посещения при зъболекар – със и без разпръсната лавандула. При посещенията с лавандула кортизолът в слюнката и пулсът са осезаемо по-ниски. Маслото е разпръсквано трийсет минути преди детето да влезе в кабинета. Подобен резултат дава изследване на М. Джафарзаде и колеги от 2013 г. при 30 деца на 6–9 години със сладък портокал – понижени нива на кортизол и нормализиран пулс. Важното е, че тук се измерват физиологични показатели – хормон в слюнката и сърдечна честота.

Щом проблемът има телесно и душевно измерение, практиката също трябва да работи на две нива. В ароматерапията при деца има два основни пътя – през дишането и през кожата. При вдишване ароматните молекули достигат през носната лигавица и белите дробове до кръвообращението, а през обонятелния нерв – до лимбичната система. Затова дишането е първият ми избор през есента: работи едновременно на входната врата за сезонните неразположения и върху нервната система.

Дифузерът поддържа ниска концентрация за по-дълго време. Логиката е обратна на интуитивната: не силен аромат за кратко, а слаб аромат продължително. За респираторна подкрепа използвам евкалипт радиата и сибирска ела заради 1,8-цинеола, както и лимон заради лимонѓна. За превъзбудени вечери – лавандула, див портокал и кедрово дърво.

Пътят през кожата е по-бавен и по-продължителен. Разредено в базово растително масло, етеричното масло преминава през кожната преграда постепенно. Но при децата има и втори механизъм: самото нежно, ритмично докосване задейства парасимпатиковия дял на нервната система – този, който отговаря за възстановяването. Ароматът и допирът работят в една посока.

За есенната рутина използвам тамян, лимон и чаено дърво в носещо масло, които нанасям вечер след банята върху стъпалата и гърба с бавни движения и без натиск. Отнема няколко минути. Ключът е в ритъма и последователността, не в силата или концентрацията.

Това според мен е по-важната част. Ако в продължение на две седмици използвате едно и също ухание в спокойни моменти у дома – при приказка, прегръдка, заспиване – мозъкът на детето започва да свързва миризмата със закрила и покой. После тя може да тръгне с него, например в ролер с разредени тамян, лавандула и див портокал.

Преди изпращане на детето сутрин отделете три минути без бързане. Клякате на нивото на детето. Нанасяте аромата, правите заедно едно бавно вдишване. Така му давате две неща едновременно – сетивна котва и няколко минути насочено внимание точно преди раздялата.

Вечерта кръгът се затваря със спокойна рутина и сън. Първите седмици в новата среда са натоварващи за душевния свят и често разбиват съня, а лошият сън се отразява на устойчивостта срещу патогени. Така лесно се влиза в спирала: тревога, лош сън, по-ниска защита, боледуване и още тревога. Този кръг може да се пресече на различни места, но най-лесно – през нощта, във времето за сън.

При децата качеството и точният вид на етеричното масло са критични. Аз работя само с масла, които притежават стандарт CPTG (Certified Pure Tested Grade – Сертифициран чист тестван клас), доказан с независими изпитвания, понеже на пазара има изделия със синтетични материали и оцветители, а едно и също растение може да има различни разновидности и хемотипове с различен профил. За деца например се използва евкалипт радиата, не евкалипт глобулус; при розмарина и мащерката също има значение дадения хемотип. Ментата не се използва при деца под шестгодишна възраст и не се нанася върху лицето.

Разреждането винаги зависи от възрастта, теглото, кожата и състоянието на отделното дете. Едно и също масло се използва различно при двегодишно и при седемгодишно. Не съществува общоприложима рецепта и всеки, който ви предлага такава, ви подвежда. Ако тръгнете по този път, намерете човек, който да води лично вас и вашето дете.

Сайт: ТУК

Instagram: ТУК

Facebook: ТУК