Ако до всяко добро същество застане поне още едно...

От естрадната песен или музика, или както я наричат там, никога не съм се интересувал. А за „Евровизията“ - да не говорим. Може би през годините епизодично съм превключвал каналите покрай нея.... Защото я намирах за скучна и безразлична!

Около участието на Дара в най-разни медии случайно попаднах на отзиви, заклинания и проклятия. Такива мерзки думи отдавна не бях чувал, а и никога не съм употребявал... Даже и когато съм говорил за социализма.

Изгледах „Евровизията“. Цялата! Дара беше над всички с класи - и като заряд, и като въздействие. И тогава разбрах нещо, за което дотогава не бях мислил. Тези невъздържани завистници - те не са обикновени некадърници, които не разбират за какво става дума. Те определено усещат кое е истинско, в кое има Божия искрица и някак си са разбрали, че тази искрица тях няма да ги огрее. Е, как да не им е мъчно. Разбирам ги. Но не мога да им помогна. А те имат нужда от помощ.

Другите, които не разбират и се мислят за Карузо или Борис Христов, не ги мисля. Те се смятат за недооценени и някак си ще се оправят.

От Списание 8 ме помолиха да напиша нещо за Дара. Зарадвах се. Наистина! Но прочетох какво съм написал дотук и се стъписах. Ами не е ли малко срамно, като не разбирам от естрадни песни и без да съм депутат, да давам вещо мнение... Не е, защото знам кого да попитам.

Единственото, което в този живот съм можел и от което съм разбирал, е да правя филми (нещо, с което част от моите колеги не са съгласни, но това е друга тема.). Да рисуваш или да пишеш поезия (опазил ме Господ), е занимание самостоятелно. Но да правиш кино, имаш нужда от колеги и приятели. Досега винаги - не знам как, съм успявал да ползвам най-добрите.

За филма „Развод по български“ музиката написа Кирил Дончев. За „Патилата на Спас и Нели“ - Стефан Димитров, а за „Летете с Росинант“ - Горан Брегович. Както виждате, трима блестящи композитори. Кой е най-добър от тях, аз не се наемам да преценя, не е и моя работа, а и не е толкова важно.

Та, допитах се до Стефан Димитров. Които са гледали „Спас и Нели“, сигурно помнят финалната песен - „Ако до всяко добро същество застане поне още едно... ех, ще настане такъв живот, че само си викам дано, дано, дано!“. А тези, които не са гледали филма, те сигурно си спомнят самата песен, защото в началото на деветдесетте години тя стана - някак от само себе си, химн на свободния дух и на зараждащата се демокрация. (А това, че демокрацията продължи прекалено дълго да се ражда, е тема пак на отделен разговор.)

Няма да ви разказвам какво ми каза Стефан Димитров по темата. Ще го цитирам дословно: „Дара е явление! Не познавах Дара, не бях я виждал, но във въздуха някак си витаеше, че това ще се случи. Може би беше време. Очаквах го. Не се изненадах, но се зарадвах. Дара като талант и като потенциал е по-добра от Лайза Минели. Определено! Може да ми вярвате“.

Как ще се развие по-нататък Дара, зависи най-вече от нея. Все пак и от хората около нея. Тя е женена. Мъжът ù, както усещам, е много свястно момче, помогнал ù е много да събере кураж и да се пребори. Но оттук нататък никак не му е лесна работата. Да имаш толкова даровита жена и да успееш да потиснеш дребнавото древно чувство на ревност, се изисква... не мъжественост. Изисква се мъжество. Дали той ще успее да усети разликата между двете понятия?

Мислих дълго за Дара. За нейния талант. Всъщност има различни тълкувания за тази дума. Много хора казват, че талантът е 99,9% труд и 0,1% Божия искра. Глупости на търкалета. Талантът е 100% Божия искра. А... трудът е просто задължителен.

И все пак талантът на Дара, колкото и да е впечатляващ, дали е достатъчен да обясни този всемирен отзвук и успех? Трябва да има вероятно и други причини, които са спомогнали.

Както вече споменах - аз имам много приятели, включително сред най-добрите български медийни специалисти. Даже си имам такъв и вкъщи. Разпитах ги и тях обстойно и ето какво ми каза основателят на „Балкан медия“ д-р Росен Милев: „Както сподели младият румънски мениджър на Дара, словосъчетанието „Бангаранга“ ù е хрумнало спонтанно, като словесно-музикален напев по време на репетиция. Не е взето от езика на остров Ямайка. На нейните години тя едва ли е успяла да посети и кътчетата, където въобще съществува думата „банга“ (или нейни сродни). Изреждам: град Бангор - в Уелс (Великобритания), Банги - столицата на Централноафриканската република, Банго - голяма планина в Конго, остров Бангко - Индонезия, Банкок - столицата на Тайланд, и др. При нас - в България, Банго Васил (Куция Васил) - който носи късмет, и то не само на циганите. Ами, много е просто. Банго е на късмет. Думата банго, или банга, е така наречената езикова универсалия“.

Помислих! Помислих! И се сетих, че има и музикални универсалии. Да, чувал съм за такова нещо. Ама какво представлява, нямах много ясна представа. И реших да се обадя на Таня Доганова - основателка и диригентка на хора „Йоан Кукузел“, с който тя прослави България на всички континенти (без Антарктида, както самата тя добавя, когато прекалят с хвалбите).

С Таня говорихме надълго и нашироко. Тя ми разясни за музикалните реалии. Много любопитна и вълнуваща тема, но накрая ми каза: „Джеки, всичко това, което ти казвам, е интересно и важно, и сигурно е допринесло за успеха на Дара. Но най-важното, наистина най-важното, е самата Дара. От години не сме виждали такава артистична душевност: метрум, ритмика, жестове, мимика, мелодия, пластика. При Дара всичко е в едно и това е нейният истински талант, който завладява. Браво на Дара. Тя обедини всичко добро около себе си“.

Не знам дали Дара чете това, което пишат за нея, и дали ще стигне до това, което аз съм написал. Във всеки случай искам да ù пожелая успех - естествено, и да ù кажа: „Дара, мило момиче, обръщам се така към теб, защото по възраст бих могъл да ти бъда и прадядо. Дара, помни, талантът се дава от Господ. Но ако талантът не се използва по предназначение, Господ си го прибира обратно. В нашата културна действителност примери много. Няма да ги цитирам поименно. А по площадите и улиците в днешно време... моркови много (или да го кажа по-просто - търкалят се съблазни от всякакъв порядък)...

Във всеки случай едно такова писание не трябва да завършва с предупреждения и заплахи. За себе си, като съм си мислил навремето за моето бъдеще, ми се е искало да преживея половината от това, което си пожелавам. Хайде, да кажем, две трети. На теб, Дара, пожелавам всички мечти да ти се сбъднат сто процента!

Това ще зарадва всички добри българи. А повярвай ми, убеден съм, добрите българи са много повече от лошите. Просто лошите са по-нахални и по-кресливи“.