Изображение: Георги Илиев Част от младите хора от поколението Z в технологично най-развитите държави протестират срещу центровете за данни, захранващи изкуствения интелект. Те се отказват от смартфоните и се връщат към телефоните с копчета. Изтриват профилите си в социалните мрежи и поставят под съмнение идеята, че всяка нова технология непременно прави живота ни по-добър. Това са представители на зараждащо се движение - своеобразен бунт срещу дигиталната зависимост и все по-дълбокото проникване на изкуствения интелект в ежедневието.
Журналистката Лорън Едмъндс
разказва в Business Insider за един от протестите в Ню Йорк на представителите на така нареченото течение „лудитски ренесанс“. Терминът идва от лудитите - английски работници от началото на XIX век, които се противопоставяли на машините и индустриализацията.
Бунтарите организират мощни протести срещу изграждането на центрове за данни, които захранват AI системите. Това е ново социално явление, което набира популярност сред част от поколението Z в технологично най-развитите държави,
коментира темата и The Guardian.
Събирането, на което попада Едмъндс, прилича повече на бунтарски празник, отколкото на обичаен протест. Участниците носят причудливи облекла, скандират лозунги срещу смартфоните и социалните мрежи и открито говорят за желанието си отново да владеят вниманието и времето си. За тях трудността не е само в устройствата, а в цял начин на живот, който изисква човек непрекъснато да бъде онлайн, винаги на разположение и постоянно заливан от сведения, уточнява The Guardian.
Много от младите хора в движението съзнателно се отказват от смартфоните и преминават към по-прости устройства, които позволяват разговори и съобщения, но не предлагат безкраен поток от известия, видеоклипове и реклами. Те твърдят, че така по-лесно се съсредоточават, четат повече, спят по-добре и общуват пълноценно с хората около себе си. Според тях технологиите, които би трябвало да свързват хората, често водят до самота, тревога и усещане за непрестанно разсейване.
Расте и недоверието към изкуствения интелект. Част от дейците се опасяват, че AI ще направи хората още по-зависими от машините, ще намали нуждата от човешки труд и ще отслаби творческите заложби. Те оспорват схващането, че самòто въвеждане на нови технологии е единственият възможен път към напредъка. Призовават обществото да се замисли каква цена плаща за удобствата на дигиталната епоха.
Особено силно недоволство предизвикват огромните центрове за данни, нужни за работата на съвременните AI системи. Техните противници обръщат внимание на огромния разход на електроенергия и вода, както и на вредите за природата, породени от бързото разрастване на тази мрежа. Според тях обществото рядко получава истинска възможност да обсъди дали ползите оправдават цената,
пише news.harvard.edu.
Бунтът вече не е да приемеш най-новата технология, а смело да се откажеш от нея,
заключава The Guardian.
