Срамота е, че по света има толкова много работа

Уилям Кътбърт Фокнър (25 септември 1897 - 6 юли 1962) е американски писател-романист от щата Мисисипи. Носител на Нобелова награда и два пъти - на „Пулицър“. Смятан е за един от класиците в американската литература. Творческите му похвати са специфични за времето си - поток на съзнанието, различни гледни точки, дълги описания. Литературната критика го определя като модернист. Най-известният му роман е „Врява и безумство“. Автор е и на „Селцето/Градът”,  „Авесаломе, Авесаломе!” , „Докато лежах и умирах", „Светлина през август" и др. Нека си припомним някои от проникновените мисли на Фокнър, надживели времето си.

• Винаги мечтайте и се целете по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.
  
• Повечето хора са малко по-добри, отколкото обстоятелствата им позволяват.
  
• Не можеш да плуваш към нови хоризонти, преди да придобиеш куража да спреш да гледаш към брега.
  
• Никога не се страхувай да издигнеш гласа си за честност, истина и състрадание срещу несправедливостта, лъжата и алчността. Ако всички хора по света направят това, земята ще се промени.
  
• Ако се преродя, бих искал да се върна обратно като ястреб. Никой не го мрази, не му завижда, не го иска, няма нужда от него. Той никога не е загрижен или в опасност, и може да яде всичко.
  
• Артистът няма време да слуша критиците. Ония, които искат да бъдат писатели, четат рецензиите, а ония, които искат да пишат, нямат време да ги четат.
  
• Всички ние не успяхме да реализираме мечтата си за съвършенство. Така че аз ни оценявам въз основа на нашия блестящ неуспех да извършим невъзможното. 
  
• Няма нещо такова като беше – само Е. Ако беше би съществувало, не би имало скръб и печал.
  
• По мое мнение е срамота, че по света има толкова много работа. Едно от най-тъжните неща на тоя свят е, че единственото, което човек може да върши в продължение на осем часа дневно, ден след ден, е работа. Не можете да ядете по осем часа на ден, нито пък да пиете по осем часа, нито да правите любов по осем часа – всичко, което можете да правите по осем часа, е работа. Което е и причината, поради която човекът прави самия себе си, и всички останали, толкова нещастни.
  
• Човек може дълго време да живее с парите, които чака.
  
• Бог вижда какво е в сърцето. Ако по Негова воля едни хора гледат на честността различно от други, не е моя работа да се съмнявам в закона Му.
• Ако не бях съществувал, някой друг би написал мен, Хемингуей, Достоевски, всички нас. Доказателство за това е, че има около трима кандидати за авторството на шекспировите пиеси. Важното обаче са Хамлет и Сън в лятна нощ; не кой ги е написал, а това, че някой го е направил. Артистът не е от особено значение. Само онова, което той създава, е важно, тъй като няма нищо ново за казване. Шекспир, Балзак и Омир – всички те са писали за същите неща, и ако биха живели хиляда или две хиляди години по-дълго, издателите не биха се нуждаели от никой друг освен тях.

Хъмфри Богарт и Лорън Бекол в  бастърблока „Да имаш и да нямаш", 1944 г., Фокнър е сценарист на филма по книгата на Хемингуей