Албер Камю: Който нищо не дава – няма нищо

Албер Камю (7 ноември 1913 - 4 януари 1960) е френски писател, драматург, журналист и философ. Става известен като един от ярките представители на екзистенциализма във Франция. За своето творчество получава Нобелова награда за литература през 1957 г. Най-известните произведения на Камю са „Митът за Сизиф" и „Чужденецът". 

• Животът твърде бързо се превръща в навик. Искаш да спечелиш пари, за да живееш щастливо. И като резултат всичките ти сили, цветът на живота си отиват, докато изкарваш парите. Щастието е забравено, средството е прието за цел.
  
• Истинската щедрост по отношение на бъдещето е да посветиш всичко на настоящето.
  
• Никога няма да сте щастливи, ако продължавате да търсите отговора на въпроса какво е щастие. И никога няма да живеете, ако търсите смисъла на живота.
  
• Важен въпрос, който трябва да се реши „на практика", е може ли човек да е щастлив и самотен?
  
• Който нищо не дава – няма нищо. Най-голямото нещастие не е в това, че не те обичат, а че ти самият не обичаш.
  
• Пътешествието като най-великата и сериозна наука ни помага отново да намерим себе си.
  
• Там, където има голяма опасност, има и най-много надежда.
  
• Рано или късно идва време да избираме между съзерцанието и действието. Ето това е да станеш човек.
  
• Привикването към отчаянието е доста по-лошо от самото отчаяние.
  
• Училището ни готви за живот в свят, който не съществува.
  
• Не чакайте Страшния съд. Той се случва всеки ден.
  
• По-добре да си свободен бедняк, отколкото богат роб. Разбира се, хората искат да бъдат и богати, и свободни. Заради това стават бедни роби.
  
• Свободен е само този, който може да си позволи да не лъже.
  
• Не върви пред мен – мога да не успея да те догоня. Не върви след мен – мога да кривна не накъдето трябва. Просто върви до мен и ми бъди приятел.