Изкуство3 януари 2019

Павел Вежинов: „Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко”

Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея

Инокентий Смоктуновский и Ваня Цветкова в „Бариерата", 1979 г.

Павел Вежинов (9 ноември 1914 – 20 декември 1983) е даровит български писател-белетрист, сценарист, публицист, журналист, обществен деец. Един от основателите на вестник „Стършел“. Оставя ярка следа в небосклона на българската съвремена литература с много незабравими произведения – „Бариерата“, „Белият гущер“, „Нощем с белите коне“, „Везни“, „Езерното момче“. Сценарист е на хитовите филми „Следите остават“, „Зарево над Драва“, „Тримата от запаса“, „Специалист по всичко“, „На всеки километър“ и много други. Нека си припомним за едно от най-нежните пера на родната белетристика с цитати от произведенията на Вежинов.

„…вие получавате възможност да надникнете поне малко в душата й. И сам ще разберете - по същество тя има много ведра душа. А това е истинско щастие. Човешката душа е нещо много по-странно и невъобразимо, отколкото е могъл да си я представи дори писател като Достоевски. Сега-засега никой не познава ни нейната истинска сила, ни ужасяващата й слабост. Може би писателите донякъде. И психиатрите. Те поне от време на време имат възможност да погледнат през дупките на стобора…
„...Това е човекът - мислех си аз. - Човекът, омесен от кал, езерна вода и облаци. Каквито и да са пропорциите, тая смес навярно ще остане вечна.“
„Единственото спасение срещу неумолимостта на съдбата е да се върви срещу нея. Така поне на човек му остава шансът на случайното разминаване.“
„– Ще дойде време и ще разбереш, че знанието не е всичко – каза някак тихо и без желание вуйчо му. А понякога даже може да пречи. Като гората, която пречи да видиш дървото.“
„Не е вярно, че вещите убиват хората – мислеше той. – Всъщност човек загрозява вещите със своята алчност за притежание.“
„Животът е по-силен от всичко, а песните може би са по-силни и от живота.“
„Човек може да излъже себе си, да излъже друг. Но няма как да излъже съдбата. Та съдбата затова е съдба.“
„Всъщност всичко е съзнание и всичко е подсъзнание, зависи каква врата ще отвориш.“
„Хората не могат да живеят сами, това е всичко! Те се страхуват от самотата повече, отколкото от смъртта.“
„Достойнството. Някога тая дума е обяснявала всичко, даже бездумието. Но сега става все по-евтина и по-евтина. Мнозина я смятат за наивност, за незряло мислене, за робуване на химери. А всъщност това е, може би, костната система на човешката нравственост.“
„Докато има пари на тоя свят, хората все ще си остават нищожни и дребни като тях, както и да се пребоядисват. Парите нямат свое лице и свой образ, стават като човека, който ги носи. Има мръсни пари, има нищожни пари, има жалки пари. А има и пари, които не струват нищо, и с тях нищо не можеш да купиш. Това са стиснатите пари.“