Изкуство13 януари 2023

Днес е паметна дата

Навършват се 160 години от рождението на Алеко Константинов и 145 години от това на Пейо Яворов

◄ ►

„Че аз съм щастливец, това го знае цяла България; но туй, което никой не знае, то е, че днес нямах четиридесет и пет стотинки да си купя тютюн. Това обстоятелство никак не ми попречи обаче да съхраня своето царствено величие. Аз все пак гледах на света и хората тъй, като че милион Ротшилдовци и Вандербилтовци мога да ги натъпча в джеба на жилетката си; а пък нашите богаташи не представляваха пред моите очи нещо повече от пепелта на снощната ми последна цигара. Това е всичко хубаво, ама тютюн все пак няма, да го вземе дяволът! Глупава страст!“
(откъс от фейлетона „Страст”)

Алеко Константинов, познат и като Щастливеца, е роден на 13.01.1863 г. (01.01.1863 по стар стил) в Свищов. Той е познат като писател, адвокат, общественик, инициатор и основател на организираното туристическо движение в България, което е дало началото си при изкачването на Черни връх. Образованието си получава при видните частни учители Емануил Васкидавич и Янко Мустаков, както и в Свищовското училище и Априловската гимназия. Средното си образование завършва в гр.Николаев, Русия през 1881 г. и следва право в университета в Одеса, като завършва през 1885 г. Едни от най-известните му творби са „До Чикаго и назад“, която илюстрира впечатленията му от пътуването му до Америка, и „Бай Ганьо“, отразяваща социалната действителност в България по това време. През 1897 г. е убит по погрешка от засада, насочена към Михаил Такев (съпартиец на Алеко, един водачите на Демократическата партия), край село Радилово.

Цитати от Алеко Константинов

„Ний не умеем да ценим и не сме привързани страстно кам нашата хубава природа. Защо? - Защото не я знаем, защото живописната природа не се изучава нито в кафенетата, нито в кръчмите. В кръчмите и кафенетата, сред удушливия дим, под влиянието на наркотическите и спиртливи питиета и озлобените газети, ще постоянствуваш да въздишаш бабешки, да скверниш хубава България със стереотипните фрази: „А бе българска работа", „българи-диваци, не ги ли знаеш", „България-дивотия"... А пък нито България, нито българите изобщо са диви, а сме диви и простаци ний, които знаем само да хулим, за да се покажем, че уж сме много видели и много знаем..."

„Ти не ходи ли, бай Ганьо, да се разходиш, да видиш Виена?
Какво ще й гледам на Виената, град като град: хора, къщи, салтанати. И дето отидеш, все гут моргин, все пари искат. Защо ще си даваме паричките на немците - и у нас има кой да ги яде...”
„Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезпечил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия-не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града."

Пейо Тотев Крачолов, по-известен като Пейо Яворов, е символист, интелектуалец и революционер, който се ражда в гр.Чирпан на 13.01.1878 г. (01.01.1878 г. по стар стил). Обучава се в гр. Пловдив, като стига до пети клас и прекъсва. През годините от 1893 до 1901, работи като телеграфопощенец в различни градове: Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. След като влиза в контакт с ВМРО през 1897 г., започва да работи при тях като редактор на различни публикации, които са свързани с македоно-одринското революционно движение. През 1901 г. излиза първата му стихосбирка „Стихотворения“. Яворов е работил и като библиотекар, по-късно и като драматург в Народния театър, като резултат от това са произведенията му „В полите на Витоша“ (1910) и „Когато гръм удари, как ехото заглъхва“ (1912).

Също като Алеко Константинов, Яворов е пътувал, но с цел да усъвършенства своите литературни умения, в градове като Нанси, Женева, Виена и Париж. Освен с литература, името му се свързва и любовните драми, които е преживял. Най-известни са страстната му любов към Мина Тодорова, в резултат на която се раждат стихове като „Благовещение“, „Вълшебница“ и „Две хубави очи“. Друга жена, която оказва изключително и фатално влияние върху поета, е голямата му любов Лора Каравелова. На нея той също посвещава произведения, а краят и на двамата е фатален - Лора се самоубива на 30 ноември 1913, а поетът отнема живота си на 29 октомври 1914 г.

Две от най-известните произведения на Яворов

ДВЕ ХУБАВИ ОЧИ
      Две хубави очи. Душата на дете
      в две хубави очи; - музика - лъчи
      Не искат и не обещават те...
      Душата ми се моли,
      дете,
      душата ми се моли!
Страсти и неволи
      ще хвърлят утре върху тях
булото на срам и грях.
Булото на срам и грях -
      не ще го хвърлят върху тях
страсти и неволи.
      Душата ми се моли,
      дете,
      душата ми се моли...
      Не искат и не обещават те! -
      Две хубави очи. Музика, лъчи
      в две хубави очи. Душата на дете...

НА ЛОРА
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов…
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Кажете ми що значат среща и разлъка?
И ето аз ви думам: има ад и мъка —
и в мъката любов!

Миражите са близо, — пътя е далек.
Учудено засмяна жизнерадост
на неведение и алчна младост,
на знойна плът и призрак лек…
Миражите са близо, — пътя е далек:
защото тя стои в сияние пред мене,
стои, ала не чуе, кой зове и стене, —
тя — плът и призрак лек!