Изкуство21 януари 2019

25 пророчески цитата от Джордж Оруел

„Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото."

Знаменитите антиутопии на Джордж Оруел (Ерик Артър Блеър) „Фермата“ и „1984“ са написани в средата на ХХ век и въпреки че предсказанията на твореца за ужасите на тоталитарния режим не са се сбъднали на 100 процента в наши дни, в контекста на актуалните политически събития, придобиват ново зловещо звучене.

Ерик Артър Блеър (25 юни 1905 - 21 януари 1950) е британски писател, журналист и поет.

Той е сред най-уважаваните английски есеисти на ХХ век, талантлив и опитен романист. Творбите му са пропити с интелигентност, дълбока загриженост за социалната несправедливост и силна опозиция на тоталитаризма.

Всички животни са равни. Но някои са по-равни от другите.

Свобода е свободата да кажеш, че две и две прави четири. Приеме ли се това за дадено, оттук следва всичко останало.

Ако спазваш малките правила, можеш да нарушаваш големите.

Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.

Нуждаете се от образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице – това е вечно.

Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура. Целта на репресията е репресия. Целта на мъчението е мъчение. Целта на властта е власт.

Към какви възгледи се придържат масите и към какви не – няма значение. На тях може да им се предостави интелектуална свобода, защото те нямат интелект.

Във всяко общество обикновените хора трябва да живеят, съпротивлявайки се на съществуващия ред на нещата.

Най-хубавите книги ти казват това, което ти самият вече знаеш.

Масите никога не въстават сами по себе си и никога не въстават, защото са угнетени. Още повече, че те не осъзнават, че са угнетени, докато не им се даде възможност за сравнение.

Много хора се чувстват леко и свободно в чужбина само презирайки коренните жители.

Всеки писател, който застава под партийните знамена, рано или късно се оказва пред избор – или да се подчини, или да млъкне.

Има ситуации, в които „неправилните” възгледи са по-искрени от „правилните”.

В нашето общество тези, които са по-добре осведомени за случващото се, най-малко могат да видят света такъв, какъвто е. Общо взето, колкото повече разбиране има, толкова по-силни са илюзиите. Колкото едно нещо изглежда по-умно, по-лишено от смисъл е то.

Във времената на повсеместна лъжа да казваш истината – това е екстремизъм.

Абсолютно бялото и абсолютно черното изглеждат като някакъв дефект на зрението.

Когато всички приемат една лъжа, насаждана от партия, ако във всички документи се пее една и съща песен, тогава тази лъжа се намества в историята и се превръща в истина.

Нямаш нищо свое освен няколко кубически сантиметра в черепа.

Йерархическото общество е възможно само върху основата на бедността и невежеството.

За да видите това, което се случва пред носа ви, трябва отчаяна борба.

За нищо на света никой не иска болката да се усилва. Болката ти оставя само едно желание – тя да свърши. Няма нищо по-лошо в живота от физическата болка. Пред лицето на болката няма герои.

Ние, представителите на средната класа, освен правилното си произношение, няма какво да губим.

Войната е начин да се разбият на парчета, да се разтворят в стратосферата или да се потопят в морските дълбини материали, които биха могли да подобрят живота на народа и с това да го направят по-разумен.