Голямата любов е най-красивото от всички разочарования за един творец

Светът наоколо се подмладява. И младежта поема щафетата. А ние, които сме живели малко по-дълго, се чувствуваме все по-отчуждени в нашия жизнен път.

И така аз ще сложа край на своята одисея. Зная, че времето и обстоятелствата са били благоприятни за мен. Станах любимец на хората по целия свят, обичали са ме и са ме мразили. Да, светът ми даде най-доброто, което имаше, и малко от най-лошото. Каквито и да са били превратностите на съдбата в моя живот, мисля, че щастието и нещастието връхлитат случайно като облаци през лятото. След като зная това, неприятностите никога не ме смущават много, а хубавите неща ми носят приятна изненада. Аз нямам определен план за живот, нямам жизнена философия — независимо дали сме мъдри или глупци, всички трябва да се борим с живота. Аз съм непоследователен: понякога малки неща ме дразнят, а катастрофите ме оставят равнодушен.

И все пак сега животът ми е по-вълнуващ от всякога. Здрав съм, все още мога да творя и имам планове да снимам още филми – в които аз може би няма да участвувам, – но да пиша сценарии и да ги режисирам с участието на членове на моето семейство, някои от които имат сериозен артистичен талант. Продължавам да бъда много амбициозен: никога не бих могъл да се примиря с бездействието. Има много неща, които бих искал да направя: освен някои недовършени филмови сценарии бих искал да напиша една пиеса и една опера – ако времето ми позволи.

Шопенхауер казва, че щастието е негативно състояние, но аз не съм съгласен с него. През последните двадесет години аз разбрах какво е щастие. Имах щастието да се оженя за прекрасна жена. Бих искал да пиша повече по този въпрос, но става дума за любов, а голямата любов е най-красивото от всички разочарования за един творец, защото той не намира думи да я изрази. В живота ми с Ууна непрестанно и наново откривам дълбочината и красотата на нейния характер. Дори когато тя върви пред мен по тесните улички на Веве и наблюдавам непрестореното й достойнство, изящната й стройна малка фигура, прибраната й тъмна коса, по която личат няколко сребърни нишки, в мен внезапно прелива вълна от любов и възхищение от всичко, което тя представлява, и в гърлото ми засяда буца.

Сред цялото това щастие аз понякога сядам на терасата при залез-слънце, гледам през широката зелена морава към езерото в далечината, а зад него – към спокойните планини и в това настроение не мисля за нищо и поглъщам прекрасната им ведрина.