Възел по възел история става
Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими
Възел по възел история става
Изпод сръчните ръце на тъкачите в родопското градче Костандово се раждат кралски килими
Изкусни разказвачки на приказки са. От ръцете им се раждат котленските и чипровските маказ и каракачка, но и пищните ориенталски орнаменти, космически пейзажи, налудничави асиметрии и изящните изображения на класическите френски техники обюсон и савонри. Изисква време, усет, да се отдадеш напълно, за да може пръстите сами да те водят. Започваш полека. Стъпка по стъпка, докато дойде моментът, когато става леко като дишането. Еднакво, равномерно, неусетно.
Магичната есен се опитва да ни изостави зад завоя. Впрегнали сме над 200 коня, с които безшумно ще се пренесем в друговремие... миналото и бъдещето ще спрат да бъдат ясно разграничими категории, а словото ще придобие цвят и форма. Мръчкаво и сиво е. Пусто и тихо. Първите снежни парцали вече се спускат от небето. Но само след отварянето на една врата всичко ще се нашари като в приказка. Футуристичното ни елегантно возило Opel Insignia GSi ни отвежда там, където родените от преждата истории ще устоят на столетията, точно както го правят и легендите. Това са разказите от вълна, създадени в килимарския цех в родопското градче Костандово. Едно от малкото кътчета, където тъкаческият занаят е запазен. Тук старите техники продължават да живеят, както са го правили и преди 2500 години. От Древна Персия през страниците на Омировата „Одисея“, та до днес.
Навлизаме към последната стая, за да се срещнем с Нино Парпулов, собственика и алхимика на килимарския цех „Хемус“. Виждаме силуета му над дебел тефтер и множество шишета, пълни с течности във всякакви нюанси. Факир е, успява да разработи формулите на точните нюанси само за 3 дни, което обикновено отнема на специалистите година, а досега има разработени над 7 хил. различни цвята...
Насред огромната стая е разстлан като цветна леха готов килим. Върху него боси са насядали тъкачките и подравняват едва забележимите му по-високи нишки. Към щракането на острите ножици се добавя и къкренето на котелното, където преждата се боядисва. Сега чакат силен цвят, затова тя ще остане да преспи. Нино ни уверява, че баграта се поема от материала почти изцяло и в отпадната вода няма следи от нея.
Леко пристъпваме, не искаме да ги притесняваме. Но Нино ни забелязва. Не говори много, вади красивите албуми, показващи килимите произведения на изкуството. Впечатляващите творения са отпътували, за да красят дворци във Великобритания, Франция и Холандия. Но преди да придобият световна слава, Нино се изправя пред една рушаща се сграда, която е обречена на фалит. Благодарение на ентусиазма той успява да възвърне славата на килимарството у нас, и то до невиждани висоти.
Цехът в родопското градче е на път да бъде закрит заради промяната в политическата ситуация в страната. До 70-те години занаятът е бил развиван от държавата.
А има и друго условие, което прави задачата по-трудна. Купувачите искат цветове, различни от оригиналните. Една от трудностите да се изпълни задачата се дължи на факта, че до този момент в Костандово се тъкат основно т.нар. вързани килими като персийските. Но Нино намира обучени в Панагюрище на гладко тъканата двулицева техника, които включва в екипа си. За малко над половин година се преквалифицират повече от 400 тъкачки. Но въпреки успеха положението никак не остава розово.
Пътят към кралския двор и световния успех идва с щастливата среща на Нино Парпулов с англичанина Дейвид Брамфорд, който се занимава с реставрация и консервация на килими антики. Тепърва предстои на всички да се стиковат като екип, за да потръгне. А това става по най-добрия начин, защото цялото семейство Парпулови участва в процеса. Синът Тодор отговаря за дизайна, Надя е мениджър, а Нино създава цветовете и следи всички етапи по направата на килимите. Затворили кръга, те влагат цялото си сърце и се захващат с неизпълними задачи...
Трябва да изработят 18-метров килим за лятната резиденция на кралица Виктория „Озбърн Хаус“ на о-в Уайт. До този момент няма стан, който да може да поеме такова чудовище, както го наричат тъкачките не без чувство за гордост. Този, който се появява в Костандово, става най-големият стан в Европа със своите 8 метра. Оказва се, че за кралската поръчка са се борили няколко фирми, но се отказали, щом дошъл моментът на изпълнението заради невероятната сложност и размери.
Нещо повече, Нино Парпулов решава, че ще съчетае френската техника от XIV в., наречена обюсон, с характерните български като създаде... двулицев уникат. Но ако при котленския килим има 12 цвята и плоско изображение, то тук те са в пъти повече. И така, както гласи традицията, кралският килим от едната страна ще може да се използва поне двеста години, а след като се обърне, ще е идентичен, но нов и ярък, какъвто е бил още при излизането му изпод ръцете на умелите майсторки.
Елизабет II лично присъства на откриването на музея на о-в Уайт и е силно впечатлена от шедьовъра, дошъл от Родопите. След този успех макар никой от семейство Парпулови да не може да стигне лично до Англия, за да види на живо творението, започват да валят различни поръчки и все с аристократичен привкус.
Ако всички спазваха десетте божи заповеди, войните щяха да секнат на мига
В памет на големия български писател Алек Попов
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“