Първата жена фотограф на Япония продължава да снима на 105-годишна възраст
Нейното верую: „Никога не се отдавай на мързела. Бъди позитивен и не се отказвай.”
снимки: SATOKO KAWASAKI
За малко учи в колеж, но не завършва. После започва работа в местен вестник като илюстратор. Когато е 25-годишна се ориентира към фотожурналистиката, което по онова време е било смело начинание за жена. Тя се сблъсква с не малко предразсъдъци и сексизъм, но дори напътствията на семейството й да се откаже от професията и да се омъжи, не я спират.
Въпреки неравностите по пътя си, тя не се отказва от страстта си да снима и до днес, когато е на преклонната възраст от 105 години, което я прави не само първата жена-фотограф на Япония, но и тази с най-дълга практика. През десетилетията на нейната кариера камерата й винаги е в била в центъра на събитията. Сасамото не остава равнодушна към страстите на времето. Тя отразява обстановката в следвоенна Япония и прехода й от тоталитарна страна към икономическа суперсила. Пред обектива й застават видни политически фигури, както и артистичният елит на онова време. Но понеже тези турболентни времена неизбежно засягат живота на всяка прослойка, Сасамото не се свени да покаже болните места на обществото като документира студентските протести, стачките на миньорите и всекидневната борба за оцеляване на малкия човек.
Редом със своята обществена ангажираност Цунеко Сасамото реализира и свой проект, от който е толкова вдъхновена, че често го финансира сама. Тя портретира различни жени, от който се възхищава и чрез тези фотографии иска да постави акцент върху жената като независима, борбена и способна личност. Така тя се възправя срещу половата дискриминация, на която сама е била жертва. С това личните проекти на Сасамото не приключват. През 2011 г. бе публикувана нейната фотокнига „Търсач на столетници”. За стогодишния си юбилей пък организира изложба с избрани творби. А с последната си инициатива „Сиянието на цветето”, по която започва работа докато се възстановява от фрактури на едната ръка и двата крака, отдава почит на своите покойни близки и приятели.
Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!
124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл
Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа...
91 години от рождението на Евтим Евтимов
За паралелните вселени на войната и мира
Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж
На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”
„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова
Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят
На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов
Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове
На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8
Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш
Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът
Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени
Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен
Когато една врата се затваря и друга се отваря, вероятно си в затвора
Вечните смешки на Джон Клийз от „Монти Пайтън“
40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“
Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала
Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?
Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“
Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“
Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика
Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“
Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка
Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето
Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия