Томас Ман (6 юни 1875 г. - 12 август 1955 г.) е германски писател, носител на Нобелова награда за литература за 1929 г. за романа си „Буденброкови“. Автор е и на „Вълшебната планина“; „Смърт във Венеция“; „Йосиф и неговите братя“, „Доктор Фаустус“. Томас е по-малкият брат на Хайнрих Ман, също популярен писател. През 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Томас Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират „протест“ срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени.
- Времето е скъпоценен подарък, който ни е даден, за да станем чрез него по-умни, по-добри, по-зрели и съвършени.
- Нашият страх е източник на смелост за враговете ни.
- Не търся любов по света, стига ми и тази у дома...
- Толерантността се превръща в престъпление, когато се приложи към злото.
- Има много видове глупост, а да се правиш на умен е най-опасната.
- Няма нищо по-нехигиенично от живота.
- Поведението на хората има смисъл само ако мислиш от гледна точка на тяхната цел, нужди и мотиви.
- Опознавайки себе си, човек се променя.
- Великата истина е тази, чиято противоположност също е истина.
- Този, който постоянно иска, още е долен и трябва да страда.
- Философията е царица на всички науки.
- Човек е млад или стар, в зависимост от това как се чувства.
- В името на доброто и любовта, човек не трябва да позволява на смъртта да обсеби мислите му.
