Подкрепете ни!
Изкуство14 август 2019

Той може пепел да яде, но няма да се моли...

Големият поет Борис Христов на 74 г.

Днес, 14 август, 74 години навършва големият български поет Борис Христов. Борис Кирилов Христов е автор е на стихосбирките „Вечерен тромпет“,  „Честен кръст“, на романа „Бащата на яйцето“, на повестите „Сляпото куче“, „Долината на обувките“ и „Смъртни петна“. Негови са тристишията, събрани в „Думи и графити“, „Думи върху други думи“ и „Черни букви върху черен лист“. Популярни сред почитателите му  са и неговите митографии. Борис Христов е сред живите класици на българското слово. Творбите му са в учебниците по литература. Но за него най-добре говорят бисерните му рими. Нека ги чуем. 


САМОТНИЯТ ЧОВЕК

Той има белег на челото си и сяда винаги на края.
Дори когато е висок, самотният човек е малък.

Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,
остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.

Глава на кон в полето свети и самотният човек отива
да я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.

Докато другите крещят или говорят за изкуство,
самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.

Но ако пише стихове, той непременно ще остави
една сълза в очите или драскотина в паметта ви...

Той има дом и топла супа, но е толкова затворен
животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.

И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,
той може пепел да яде, но няма да се моли.

В какъв ли огън е горял и под каква ютия -
за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...

Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,
самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.

В едната си ръка той носи книга за душата болна,
а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.

 


АВГУСТ

С прах в душата и прах по нозете,
с непоносимото слънце на рамото
аз съм тръгнал да стигна морето,
но от години седя върху камъка.

И в тръбата на зноя заслушан,
за бездомната моя покъщнина
дом строя върху старата суша -
няма отиване, няма завръщане.

С есента ще угаснат тревите,
ще протегне свойто мълчание пътя -
пак ли в мен като зебри ще скитат
огнищата чужди, прозорците жълти.

Тухла по тухла - цял ден ще блъскам
и плодове ще посаждам над бурена.
Нека друг вместо мене да лъска
тезгяха на младостта ми изгубена.

Трябва най-сетне аз да узная
как ще живея с тоя скитник - сърцето.
Всичко друго е пясък и пяна,
и сол, с която ни залъгва морето.


СВАТБАТА НА МАМА

Слезе от хълма и тръгна нанякъде -
потъна баща ми в тревите зелени.
Вече двайсет години аз го очаквам
и от двайсет години мама се жени.
Самотни и тъжни дохождат мъжете -
причесани меко, с походки красиви.
Говорят, сами си предлагат ръцете.
А тя и не иска да знае. Щастлива
излиза навън и се рови из двора,
ходи донякъде - с мляко се връща,
сяда на прага, с тишината говори...
Откакто я помня, все си е същата.

Но някой ден ще пристигне жениха
и ще приседнеме в стаята трима.
Тихо ще вият кларнетите, тихо
ще бъде в душите ни - ще мълчиме.
Трохите той ще реди, тя ще го гледа.
Най-после ще заговорят за здравето.
Ще оживее нашата къщица бедна,
ще си тръгна тогава - ще ги оставя.
Ще поплаче на прага моята майка
и ще си легне бавно в нощта
до кроткото рамо на непознатия
и до сърцето на мъртвия ми баща.
Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават! Изкуство

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!

124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа... Изкуство

Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа...

91 години от рождението на Евтим Евтимов

За паралелните вселени на войната и мира Изкуство

За паралелните вселени на войната и мира

Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас” Изкуство

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”

„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова

Черен кон ли умира там на белия сняг... Изкуство

Черен кон ли умира там на белия сняг...

На 79 г. си отиде Кирил Маричков

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят Изкуство

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят

На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове Изкуство

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове

На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш Изкуство

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени Изкуство

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени

Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен

Как умира лимоновото дърво Изкуство

Как умира лимоновото дърво

Когато бунтът на плодородието вещае погибел

Когато една врата се затваря и друга се отваря, вероятно си в затвора Изкуство

Когато една врата се затваря и друга се отваря, вероятно си в затвора

Вечните смешки на Джон Клийз от „Монти Пайтън“

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“ Изкуство

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“

Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята? Изкуство

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“ Изкуство

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“

Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“ Изкуство

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето Изкуство

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия

виж още