Изкуство2 октомври 2021

И нека бъде твоят край една усмихната мечта

105 години от трагичната кончина на Димчо Дебелянов

Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org

На 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца, пада прострелян подпоручик Дебелянов. Димчо Дебелянов е погребан на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

Кратка е историята на житейския път на подпоручика, но е дълъг творческият му път, щом и до днес, 105 години след смъртта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето как се стига до края на живота на талантливия поет.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация.

В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Последното за поета.

Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си припомним живите му строфи.

АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:

бездомна, безнадеждна и унила,

в ръка ми вплела пламнала ръка

и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,

край нас, на хълма, тръпнат дървесата

и любовта ни сякаш по е свята,

защото трябва да се разделим.

„В зори ще тръгна, ти в зори дойди

и донеси ми своя взор прощален -

да го припомня верен и печален

в часа, когато Тя ще победи!“

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,

укрий молбите, вярвай - пролетта ни

недосънуван сън не ще остане

и ти при мене ще се върнеш пак!

А все по-страшно пада нощ над нас,

чертаят мрежа прилепите в мрака,

утеха сетна твойта немощ чака,

а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка

и тръгваш, поглед в тъмнината впила,

изгубила дори за сълзи сила. -

Аз искам да те помня все така...

ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,

за сласт и мирен сън — нощта,

а що е нощ и що е ден

за нас, изгнани из света?

Сурова вярност на дълга

смени живота пъстролик

и сля се радост и тъга,

сроди се малък и велик.

Вървим под тежките крила

на буреносна, мощна бран

и върху хиледи чела

чер жъртвен кръст е начертан.

Но няма мраз да заледи

топлик жадуващия кълн,

нито ще трепне пред беди

обуреваемият чълн.

Че светли тайни дух прозря

и аз обикнах тоя път,

по който земните недра

тъй властно мамят и зоват.

— Ти наш си, твоят дълг

е дълг на хрупкавия злак —

в земята майка опознал,

при нея да се върне пак.

Венци от слънчеви цветя

в долини слънчеви плете

и в кротък унес чака тя

да дойде нейното дете.

— Дойди, но с подвиг увенчай

ти свойта бренна суета

и нека бъде твоят край

една усмихната мечта!

Ноще, тъй светло примирен,

аз гледам звездния покров

и тихом се струи над мен

и крепне земната любов.

Разстлала се е ясна шир

и в нея странникът недраг

след много бури най-подир

намира своя роден бряг.

Там родни сенки с родна реч

посрещат брата и сина,

а нейде гордо и далеч

плющят победни знамена!…

Не вярвам в смъртта. Мисля, че това е просто състояние на ума.

Изкуство

И нека бъде твоят край една усмихната мечта

105 години от трагичната кончина на Димчо Дебелянов

Не вярвам в смъртта. Мисля, че това е просто състояние на ума.

Любовта е да отделиш цялото си внимание на друг - без предубеждения и планове

Станислав Лем: „Хората не желаят да живеят вечно. Те просто не искат да умират”

Най-близкото нещо до телевизионно съвършенство

Антони Боксеров – многолик и дързък

За любовта в самота

Вярвайте в надеждата, вярвайте в себе си, разпръсквайте любов, а не омраза

Световни звезди, нов мюзикъл и великолепни камерни концерти ви очакват на сцената на Софийската опера

Изкуство извън каноните и оковите на академичните традиции

Ако един писател е морален, той пише лошо

„Нямам мобилен телефон. Никога не съм изпращал имейли.“

Ние всички сме само възрастни деца, които се суетят, преди да намерят покой

Джордж Оруел – Пророк на тъгата

... Образ на бъдещето? Представете си ботуш, стъпкващ човешко лице

Идеите съществуват извън нас самите, свързани сме в някаква абстрактна земя

Деми Мур: Сценарият и Вселената ми казаха, че имам още какво да свърша