Подкрепете ни!




Изкуство2 октомври 2021

И нека бъде твоят край една усмихната мечта

105 години от трагичната кончина на Димчо Дебелянов

Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
Дебелянов (вляво) с художника Георги Машев през 1912 г. Снимка: bg.wikipedia.org
На 2 октомври 1916 г., около 10 часа сутринта в боя близо до Горно Караджово (днес Моноклисия), на 29 години и 6 месеца, пада прострелян подпоручик Дебелянов. Димчо Дебелянов е погребан на следващия ден в двора на българската църква в Демирхисар (или Валовища, днес Сидирокастро).

Кратка е историята на житейския път на подпоручика, но е дълъг творческият му път, щом и до днес, 105 години след смъртта му, четем и се възхищаваме на творчеството му. Ето как се стига до края на живота на талантливия поет.

В края на октомври 1912 г. Димчо Дебелянов е мобилизиран в 22-ри пехотен тракийски полк в Самоков. През Балканската война е обикновен войник (редник) в Самоков. От септември 1913 г. е преместен в Школата за запасни офицери в Княжево. Две години по-късно е произведен в чин подпоручик. В началото на Първата световна война сам настоява да бъде изпратен на фронта, макар че не подлежал на мобилизация. 

В края на януари 1916 г. заминава като доброволец на Македонския фронт, където престоява около осем месеца. През нощта на 30 септември ротата, чието командване му е поверено от няколко дни, влиза в сражение с англичаните. Последното за поета. 

Нека почетем паметта на един от най-нежните поети-воини на България като си припомним живите му строфи. 



АЗ ИСКАМ ДА ТЕ ПОМНЯ ВСЕ ТАКА...

Аз искам да те помня все така:
бездомна, безнадеждна и унила,
в ръка ми вплела пламнала ръка
и до сърце ми скръбен лик склонила.

Градът далече тръпне в мътен дим,
край нас, на хълма, тръпнат дървесата
и любовта ни сякаш по е свята,
защото трябва да се разделим.
 
„В зори ще тръгна, ти в зори дойди
и донеси ми своя взор прощален -
да го припомня верен и печален
в часа, когато Тя ще победи!“

- О, Морна, Морна, в буря скършен злак,
укрий молбите, вярвай - пролетта ни
недосънуван сън не ще остане
и ти при мене ще се върнеш пак! 

А все по-страшно пада нощ над нас,
чертаят мрежа прилепите в мрака,
утеха сетна твойта немощ чака,
а в свойта вяра сам не вярвам аз.

И ти отпущаш пламнала ръка
и тръгваш, поглед в тъмнината впила,
изгубила дори за сълзи сила. -
Аз искам да те помня все така...

ТИХА ПОБЕДА

Денят за труд е отреден,
за сласт и мирен сън — нощта,
а що е нощ и що е ден
за нас, изгнани из света?
 
Сурова вярност на дълга
смени живота пъстролик
и сля се радост и тъга,
сроди се малък и велик.
 
Вървим под тежките крила
на буреносна, мощна бран
и върху хиледи чела
чер жъртвен кръст е начертан.
 
Но няма мраз да заледи
топлик жадуващия кълн,
нито ще трепне пред беди
обуреваемият чълн.
 
Че светли тайни дух прозря
и аз обикнах тоя път,
по който земните недра
тъй властно мамят и зоват.
 
— Ти наш си, твоят дълг
е дълг на хрупкавия злак —
в земята майка опознал,
при нея да се върне пак.
 
Венци от слънчеви цветя
в долини слънчеви плете
и в кротък унес чака тя
да дойде нейното дете.
 
— Дойди, но с подвиг увенчай
ти свойта бренна суета
и нека бъде твоят край
една усмихната мечта!
 
Ноще, тъй светло примирен,
аз гледам звездния покров
и тихом се струи над мен
и крепне земната любов.
 
Разстлала се е ясна шир
и в нея странникът недраг
след много бури най-подир
намира своя роден бряг.
 
Там родни сенки с родна реч
посрещат брата и сина,
а нейде гордо и далеч
плющят победни знамена!…

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават! Изкуство

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!

124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

За паралелните вселени на войната и мира Изкуство

За паралелните вселени на войната и мира

Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас” Изкуство

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”

„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова

Черен кон ли умира там на белия сняг... Изкуство

Черен кон ли умира там на белия сняг...

На 79 г. си отиде Кирил Маричков

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят Изкуство

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят

На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове Изкуство

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове

На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш Изкуство

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени Изкуство

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени

Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен

Как умира лимоновото дърво Изкуство

Как умира лимоновото дърво

Когато бунтът на плодородието вещае погибел

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“ Изкуство

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“

Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята? Изкуство

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“ Изкуство

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“

Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“ Изкуство

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето Изкуство

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия