Подкрепете ни!




Изкуство14 ноември 2021

Големите хора никога не се забавляват...

На 14 ноември 1907 г. е родена най-нежната разказвачка на приказки Астрид Линдгрен


Големите хора никога не се забавляват...
Астрид Линдгрен (14 ноември 1907 - 28 януари 2002) е шведска писателка. Автор е на любимите детски книги на няколко поколения - „Пипи дългото чорапче", „Емил от Льонеберя“ и „Карлсон, който живее на покрива". Сладкодумната разказвачка на забавни приключения с невероятни герои е била нещастна майка няколко години, тъй като житейски обстоятелства налагат тя да остави малкото си момченце, родено извънбрачно, в приемно семейство в съседна държава. През 70-те години на миналия век, когато родителите са смятали за нещо нормално да набият децата си с възпитателна цел, Астрид Линдгрен проповядвала колко пагубно е домашното насилие за формирането на здрава личност. Година след като през 1978 г. държи във Франкфурт на Майн известното си слово "Никога повече насилие", в Швеция е приет закон за забрана на физически наказания върху децата.
Нека на датата, на която светът отбелязва рождения ден на най-нежната детска познавачка на детската душа, да си припомним няколко цитата от „Пипи дългото чорапче“, излязла на български език за първи път през 1968 година. Преводач е Вера Ганчева. 

***
Светът е пълен с разни неща и наистина има нужда някой да ги потърси и намери. Именно това правят нещотърсачите.

***
Най-важното нещо за едно корабокрушение без съмнение е корабът, а второто — празната бутилка. На това ме е научил баща ми още когато бях в люлката. „Пипи — каза ми той, — не е страшно, ако забравиш да измиеш краката си, когато отиваш да те представят в кралския двор, но ако забравиш празната бутилка при корабокрушение — сбогом прощавай!”
***
— Пиши ти, защото си по-опитен в това изкуство — каза му тя.
— Добре, но какво да пиша! — попита Томи.
— Чакай да помисля — каза Пипи. — Може да пишеш така: „Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.”
— Но, Пипи, как ще пишем такова нещо — упрекна я Томи. — Това не е вярно.
— Кое именно? — попита Пипи.
— Не може да пишем „без енфие”.
— Тъй ли? — учуди се Пипи. — Ти имаш ли енфие?
— Не — отговори Томи.
— А Аника има ли енфие?
— Не, разбира се, но…
— А аз имам ли енфие? — продължаваше Пипи.
— Не — възрази Томи, — но ние изобщо не употребяваме енфие.
— Да, именно затова искам и да напишеш: „Без енфие два дни…”
— Сигурен съм, че ако го напишем, хората ще помислят, че употребяваме енфие — упорствуваше Томи.
— Слушай, Томи — каза Пипи, — отговори ми на един въпрос: кои хора най-често остават без енфие? Онези, които го употребяват или тези, които не го употребяват?
— Тези, които не го употребяват, разбира се — отговори Томи.
— Е, тогава какво се опъваш? — заключи Пипи. — Пиши, каквото ти казвам.
И Томи написа:
Помогнете ни, инак ще загинем. Без енфие два дни изнемогваме на този остров.
***
Седя си в моята самота и така се надлъгвам със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата лъжа за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, вярвах си на всяка дума! Това се вика добра лъжа."

***
— Но помисли само колко ще ти е студено — каза Томи: — След като толкова дълго време не е палено.
— Ами! — отвърна Пипи. — Щом сърцето е топло и бие както трябва, на човек не му става студено.

***
...А сега трябва да си тръгвате,защото ако не си тръгнете сега,утре няма как пак да дойдете!!!

***
- То наистина не си заслужава — каза Пипи. — Големите хора никога не се забавляват. Имат само купища неприятни работи и глупави дрехи, и мазоли, и данък общоход. 
- Пък и не умеят да си играят — отбеляза Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто трябва да пораснеш! 
- Кой е казал, че трябва - възрази Пипи. — Ако не се лъжа, тук някъде има едни хапчета… Едни много хубави хапчета за хора, които не искат да пораснат.“

Още по темата:

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон Изкуство

Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон

Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари