Първата страница на „Хамлет", отпечатана през 1623 г. (Цифрово изображение на Folger Shakespeare Library)
Тези дни социалните мрежи кипят от хиляди мнения хубаво ли е или е лошо езикът на Вазов да се осъвременява. Кипежът настана след новината, че професионалната преводачка Нели Стефанова написа нова версия на „Под игото“. Архаичните думи, чуждиците и старите метафори в романа били заменени с изрази от живия български език.
„Списание 8“ предлага на своите читатели интересна статия от професор по лингвистика по същия спорен въпрос, но с друга локализация: „Трябва ли да превеждаме Шекспир на съвременен английски?“
„Списание 8“ предлага на своите читатели интересна статия от професор по лингвистика по същия спорен въпрос, но с друга локализация: „Трябва ли да превеждаме Шекспир на съвременен английски?“
А вие какво мислите за езика на Шекспир и езика на Вазов? Децата ви четат ли с удоволствие тези автори? А вие?
След като Шекспировият фестивал в Орегон обяви, че ще назначи модерни английски „преводи“ на всички пиеси на Шекспир, професорът по лингвистика в Колумбийския университет Джон Х. Макхортер се опита да защити идеята за осъвременяване на Шекспир на страниците на The Wall Street Journal.
„Представете си Шекспир днес с нас. И не си го представяйте в черно-бяло или като статичен портрет. Представете си го като действително жив, дишащ, изпотяващ се човек. Шекспир би бил депресиран да ни гледа как седим и се преструваме, че разбираме една десета от „Крал Лир" и ходим на неговите пиеси често като вид задължение “, казва Макхортер. „Той не би одобрил това."
Макхортер казва, че често дори не осъзнаваме каква част от Шекспир ни липсва.
„Те са думите, които уж знаем, но толкова често не разбираме какво означават."
В „Крал Лир“ Едмънд се описва като„щедър". Мислиш си - ок, Шекспир говори за човек, който обича да раздава неща. Не. „Щедър" (generous)по онова време е означавало „знатен, аристократичен"(noble). И не става въпрос за рими и поезия. Съвсем наложително е думата да се промени на „знатен, аристократичен", казва Макхортер.
Професорът по лингвистика настоява, че добрият превод на Шекспир не би обезценил и лишил от благозвучност езика на гениалния английския драматург. Той обаче признава, че в крайна сметка може в процеса на адаптация да се загубят някои структурни детайли и ритъм.
„Но въпросът е какво искате?", казва Макхортер.
„Искате ли да слушате английски, който всъщност вече не можем да приемем, без да сме учени, които прекарват в четене времето, а повечето от нас всъщност нямаме това време? Или жертваме част от фините детайли, част от тази изящност, за да можем да получим, да кажем 95 процента от това, което геният е имал предвид.
Искам наистина да се свържем с Шекспир, вместо да роболепничим, което мисля, че повечето от нас наистина правят. "
Това не е първият път, когато Макхортер призовава за актуализация на пиесите на Шекспир.
„За първи път започнах да говоря за това през 90-те години на миналия век и в общи линии навсякъде, където го споменавах, ме кастреха. Спомням си, че дори изкрещях идеята си на един коктейл. Сега нещата са различни. Мисля, че стените започват да се рушат ”, казва Макхортер. „Просто искам хората да обичат повече Шекспир."
(Тази история е излъчена за първи път в Studio 360 на PRI с Кърт Андерсен.)
