Подкрепете ни!




Изкуство29 януари 2024

В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.

Велики мисли на Антон Павлович Чехов

В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Антон Павлович Чехов (29 януари 1860 - 15 юли 1904 г.) е руски писател и драматург. За 26 години творческа дейност създава около 900 произведения – разкази, пиеси и повести, които се превръщат в класически произведения на световната литература. Много специалисти го считат за един от най-добрите автори на къси разкази в света. Чехов работи като лекар почти през целия си живот, докато пише своите литературни произведения. По негови думи „медицината е законната ми съпруга, а литературата е моя любовница".

Чехов се оттегля от театъра след ужасните критики към „Чайка" през 1896 г., но пиесата е възродена от Константин Станиславски в Московския художествен академичен театър, което кара Чехов да напише „Вуйчо Ваньо", „Три сестри" и „Вишнева градина" - все емблематични произведения, които не слизат от световните сцени и до днес. Представяме ви някои негови велики мисли и няколко фрагмента от разказа му „За любовта".
  •     Човек е онова, което мисли за себе си.
  •     У човека всичко трябва да бъде прекрасно: и лицето, и дрехите, и душата, и мислите.
  •     Желанието да се служи на общото благо трябва непременно да стане потребност на душата, условие за лично щастие.
  •     Аз изобщо не искам от мен да произлезе нещо особено или да създам нещо велико, но просто ми се иска да живея, да мечтая, да се надявам, да успявам навсякъде… Животът… е кратък и трябва да го живеем по-добре.
  •     Не се успокоявайте, не се приспивайте. Докато сте млади, силни бодри, не преставайте да правите добро.
  •     Който не може да вземе с ласка, няма да вземе и със строгост.
  •     Ако се боите от самотата, не се женете.
  •     В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
  •     Какво огромно щастие е да обичаш и да си обичан.
  •     Това, което изпитваме, когато сме влюбени, може би е съвсем нормално състояние. Влюбеността показва на човека какъв трябва да бъде.
  •     Жените без мъжко общество помръкват, а мъжете без женско – оглупяват.
  •    Ако срещу някоя болест се предлагат твърде много средства, то значи тази болест е неизлечима.
  •     Парите, както и водката, правят човека смахнат.
  •     Човек, който не пуши и не пие, неволно предизвиква въпроса: „Ами дали не е негодник?”
  •     Честта не може да се отнеме, но може да се изгуби.
  •     Руският човек обича да си спомня, но не обича да живее.
  •     Смисълът на живота е само в едно – в борбата.
  •     Вярвам, че нищо не преминава безследно и че всяка най-малка стъпка има значение за сегашния и бъдещия живот.
  •     Възпитаните хора уважават човешката личност и затова са винаги снизходителни, меки, вежливи и отстъпчиви.
  •     Доброто възпитание не е в това да не разлееш сос на покривката, а да не правиш забележка на този, който го направи.
  •     Умните хора, когато са снизходителни към невежите, са изключително симпатични.
  •     На човек му става по-добре тогава, когато му покажете какъв е.
  •     Необходимо е да се стремим всеки да види и да узнае повече, отколкото е видял и узнал баща му и дядо му.
  •     Децата са свети и чисти. Не бива да ги превръщаме в играчка на своето настроение.
Как се заражда любовта — каза Альохин, — защо Пелагея не обикна някой друг, който да отговаря повече на нейните душевни и физически качества, а обикна именно Никанор, тая мутра — тук всички му викаме мутра, — доколко в любовта са важни въпросите на личното щастие — е неизвестно и може да се разглежда и така, и така. Досега за любовта е казана само една неоспорима истина, а именно, че „тайна сия велика ест", а всичко друго, писано и говорено за нея, не е било решение, а само поставяне на въпросите, които са си оставали нерешени. Обяснението, което ти се струва, че подхожда за един случай, не подхожда за десетки други и според мен най-добре е да се обяснява всеки случай поотделно, без да се опитваме да обобщаваме. Трябва, както казват докторите, да се индивидуализира всеки отделен случай.

В Москва, още когато бях студент, имах приятелка, мила дама, но всеки път, когато я държах в обятията си, тя си мислеше колко ще й давам на месец и колко струва сега фунт говеждо. Така и ние, когато обичаме, не преставаме да си задаваме въпроси: дали е честно, или не е, умно ли е, или е глупаво, докъде ще доведе тази любов и така нататък. Хубаво ли е това, или не, не зная, но че то пречи, не удовлетворява и нервира — в това съм уверен.

Бях нещастен. И в къщи, и на полето, и в плевника мислех за нея, стараех се да разбера тайната на младата, красива, умна жена, която се омъжва за неинтересен човек, почти старец (мъжът й минаваше четиридесетте) и има от него деца, да разбера тайната на този неинтересен добряк, простодушен човек, който разсъждава с такова скучно здравомислие, на баловете и вечеринките се държи около солидните хора, отпуснат, ненужен, с покорно, безучастно изражение, сякаш са го довели тук да го продават, който обаче вярва в своето право да бъде щастлив, да има деца от нея; и все се стараех да разбера защо е срещнала именно него, а не мен, и защо е трябвало в нашия живот да стане такава ужасна грешка.

Дълго разговаряхме, мълчахме, но не разкривахме любовта си, таяхме я плахо, ревниво. Страхувахме се от всичко, което можеше да открие нашата тайна дори на нас самите. Обичах я нежно, дълбоко, но разсъждавах, питах се до какво може да доведе нашата любов, ако не ни стигнат силите да се борим с нея; струваше ми се невероятно тази моя тиха, тъжна любов изведнъж грубо да прекъсне щастието в живота на мъжа й, на децата й, на целия този дом, където така ме обичат и така ми вярват. Честно ли е? Тя би тръгнала след мен, но къде? Къде можех да я отведа? Друго би било, ако водех красив, интересен живот, ако се борех например за освобождението на родината или ако бях знаменит учен, артист, художник, а то от една обикновена, делнична обстановка ще я въвлека в друга, също такава или още по-делнична. И колко ли би продължило нашето щастие? Какво ще стане с нея, ако се разболея или умра, или просто ако се разлюбим?

Когато там, в купето, погледите ни се срещнаха, душевните сили ни напуснаха, прегърнах я, тя притисна лице към гърдите ми и сълзи потекоха от очите й; целувайки лицето й, раменете, ръцете, мокри от сълзи — о, колко нещастни бяхме ние с нея, — аз й признах любовта си и с пареща болка в сърцето разбрах колко ненужно и нищожно, каква заблуда е било всичко, което ни пречеше да се обичаме. Разбрах, че когато обичаш, в разсъжденията си за тази любов трябва да те ръководи нещо висше, нещо по-важно от щастието или нещастието, от греха или добродетелта в техния обикновен смисъл или изобщо не трябва да разсъждаваш.

Из "За любовта", Антон Павлович Чехов, 1898
Превод Венцел Райчев

Още по темата:

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават! Изкуство

Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!

124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл

За паралелните вселени на войната и мира Изкуство

За паралелните вселени на войната и мира

Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас” Изкуство

На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”

„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова

Черен кон ли умира там на белия сняг... Изкуство

Черен кон ли умира там на белия сняг...

На 79 г. си отиде Кирил Маричков

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят Изкуство

Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят

На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове Изкуство

Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове

На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш Изкуство

Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш

Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени Изкуство

Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени

Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен

Как умира лимоновото дърво Изкуство

Как умира лимоновото дърво

Когато бунтът на плодородието вещае погибел

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“ Изкуство

40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“

Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята? Изкуство

Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?

Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“ Изкуство

Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“

Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“ Изкуство

Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“

Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето Изкуство

Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето

Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия