В света на книгите, когато другият е затворен 2
Още литературни предложения по време на карантина
Като сме си у дома, нека го направим със стил. На вниманието на всички домакини, жени, момичета и изобщо хора, които искат да разберат какво означава образцов дом - захвърляйте пижамите и захващайте наръчника „Домъ и общество – книга за етикецията въ Царство България“. Това любопитно четиво, фототипно издание на „Българска история“ сблъсква челно с порядките на една отминала епоха. От тази среща може и да не излезем по-културни, но неволно ще се разсмеем, гледайки наставленията от прозореца (или балкона) на днешния ден. А ето и един цитат: „От истинската дама се излъчва една хармония, заразяваща всички, които я заобикалят“.
От същото издателство и отново с усмивка ни посреща и Райко Алексиев с неговата „Хумористична история на България“.
Като стана дума за изтънченост и смях, естествено споменаваме и П. Г. Удхаус. Познатите ни поредици за двамата любими герои Джийвс и Устър – една вечна класика, която може да ни разсмее, а и разсее от всички вирусни и апокалиптични мисли с остроумен хумор и естетика. Сега Ciela ни представят и чудесния омнибус, на който да се качим при подбраните най-любими истории за двамата вечни спътници.
Без да се нуждаем от метър разстояние посядаме заедно и с гърка, който ни учи и до днес на красотата в живота. „Алексис Зорбас“, разбира се на Никос Казандзакис - за да усетим аромата на морето, маслините, узото и носталгията, за да се научим да съзерцаваме и да откриваме заедно онзи прекрасен зелен камък...
Спирката ни в българска литература е само сред някои от писателите, с които искаме да си говорим отново и отново: Виктор Пасков – за да не ви го представяме на части, направо грабнете неговата „Алилуя“ – там ще чуете всичките му акорди в пълната им хармония.
Георги Господинов с разказите му, които са за всички наши тела и измерения, и с неговата „Физика на тъгата“.
„Извисяваме се“ с Милен Русков по пътя към „Чамкория“ с бай Славе и бъркаме смело в „Джобна енциклопедия на мистериите“.
Отскок и на изток, към безопасния, поне откъм вируси космос на Харуки Мураками. „Кафка на плажа“ прелетя до нас от Colibri заедно с избягалия от вкъщи тийн Кафка Тамура. Този същински търсач ни отвежда в света на книгите, които ще опознаем заедно с него. Предстоят ни странни приятелства и незаменими уроци от него и един необичаен старец, разговарящ с котките на Токио.
Олга Токарчук и нейните „Бегуни“. „Бягайте, излезте от домовете си, вървете, бегуни, защото само така ще се спасите от клопките на антихриста“. Е, сега не можем да бягаме, но ще се впуснем в психологическите измерения на едно пътуване, препускайки по редовете, без да искаме да си тръгнем от историята на тази полска писателка, за която днес всички говорят.
Джером Джером не е от Баден-Баден, но изрично повтаряме, че всичко, до което се докопаме от него, може да ни внесе малко радост и цвят. От „Празните мисли на един празен човек“ се мятаме заедно с още „Трима души в една лодка“.
Без да всяваме нищо, което да ни газира нервите, продължаваме с Фредрик Бакман и неговите „Тревожни хора“. Писателят ни показва как с малко думи могат да се кажат големи истини. Впуснете се в шеметна заложническа комедия, след която ще се радвате на личния ви домашен арест.
С „Божията формула“ на Жозе Родригеш душ Сантуш, издадена от „Хермес“, получавате голяма доза загадки, пътешествате и ставате тих свидетел на интересни диалози за физиката, познанието, от което щом отпиеш достатъчно, можеш да се срещнеш със самия Създател.
С другата му книга „Мъжът от Константинопол“ попадаме право в сърцето на Османската империя – там се намира главния герой, един бъдещ милионер и истински визионер, изиграл ключова роля в изграждането на модерното общество. Романът е вдъхновен от истински събития, а кой е този загадъчен мъж, разберете сами.
За финал завършваме с хубавите „кримки“ на Борис Акунин, които радват докато сме в нашата си крепост. Станете съучастник в разкриването на интересните случаи, в които с еднакъв плам, но различен подход, са въвлечени Ераст Фандорин и младата монахиня Пелагия.
Какво да НЕ четем в период на карантина, ако, разбира се, не сме мазохисти:
„Чумата“ на Албер Камю, която може би ще надмине популярността и на тоалетната хартия през идния месец. „1984“ или „Фермата“ на Оруел, „Щамът Андромеда“ от Майкъл Крайтън, „Дневник на чумавата година“ от Даниел Дефо, „Слепота“на Жозе Сарамаго или затворените герои на Кинг в „Сияние“ и „Мизъри“...
Още по темата:
Колко здраво жените стискат веригите, които ги оковават!
124 г. от рождението на майката на Скарлет О'Хара – Маргарет Мичъл
Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа...
91 години от рождението на Евтим Евтимов
За паралелните вселени на войната и мира
Турски дигитален художник преплете два свята в невероятно въздействащ колаж
На 23 октомври идва „Най-смешното шоу завинаги навсякъде и само за вас”
„Заглавието е иронично, но и не е, тъй като живеем във века на рекламата“, намига Ива Тодорова
Разширих си клетката, за да не могат да ме дърпат и скубят
На 92 г. почина големият български художник Иван Вукадинов
Подбрани филми за Земята и Космоса ще се излъчват безплатно в столични паркове
На прожекциите в идните дни може да спечелите и брой на Списание 8
Това, което другите наричат лудост - за мен е единственият разумен начин да обичаш
Франзсоаз Саган: Нищо не предизвиква ревност така, както смехът
Картина на ван Гог разкрива дълбоко разбиране на природните феномени
Изследват дали художникът е изучавал процесите на атмосферната турбуленция или просто е бил крайно наблюдателен
Когато една врата се затваря и друга се отваря, вероятно си в затвора
Вечните смешки на Джон Клийз от „Монти Пайтън“
40-ото издание на Аполония завърши с вълнуващ концерт на „Фондацията“
Кирил Маричков беше удостоен със статуетката – знак на „Аполония“, за участието му през годините във Фестивала
Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?
Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“
Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“
Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика
Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“
Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка
Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето
Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия