Изкуство9 април 2021

Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!

10 цитата от Шарл Бодлер, отгледал „Цветята на злото“

Портрет на Бодлер от Гюстав Курбе

„Тези, които познават нещата, ще отгатнат мисълта ми, а онези, които не могат или не искат да разберат, това ще бъде само натрупване на безплодни обяснения.”
Това пише в предговора на „Цветята на злото“ Шарл Пиер Бодлер (9 април 1821 – 31 август 1867) – френски поет, критик и преводач. „Цветята на злото“ включва 100 стихотворения, след които поезията престава да бъде това, което е до този момент.
Бодлер е сред пионерите на модернизма, парнасизма и символизма. „Цветята на злото“ са препълнени с темите за секса и смъртта. В плен на плътските си въжделения, Бодлер се заразява от сифилис и страда от избора си физически и емоционално до самата си смърт.

Ако не искаш да носиш ужасното бреме на времето, което те смазва – бъди вечно пиян. Пиян от какво? От вино, поезия или добродетел – все едно.
Животът е болница, в която всеки болен гори от желанието да си смени леглото. Този тук иска да страда до печката, онзи мисли, че ще оздравее, ако е до прозореца. На мен ми се струва, че ще бъда добре само там, където не съм. — "Където и да е, само по-далече от тоя свят"
Красивото винаги е странно.
Най-тежка е работата, която не се решаваме да започнем, тя се превръща в кошмар.
Най-голямата хитрост на дявола е да ви убеди, че не съществува!
Има жени, които пораждат у тебе стремежа да ги победиш и да им се наслаждаваш; но тази ти вдъхва желанието да умираш бавно и дълго под нейния поглед.
Аз съм егоист като децата и болните.
Да създадеш образец – това е гениалността.
Ако някое съчетание на дървета, планини, води и къщи, наричано от мен пейзаж, е красиво, то не е такова само по себе си, а благодарение на мене, на моето интимно отношение, на представата или чувството, които влагам в него.
Как е несигурен светът и хорските злини под пластове червило лицето само си менят.