Две години след грабежа се смята, че картината е загубена завинаги, докато норвежката полиция мистериозно успява да я открие и върне на човечеството през август 2006 г.
Въпреки че е оцеляла след кражбата, „The Scream“ все още е изложена на опасност. Този път не е застрашена от крадци, а от лишаване на собствения си колорит заради влагата във въздуха.
Някои фрагменти на картината, където Мунк използва кадмиево жълта боя, започнали да губят цвят и да се ронят. За да се защити, платното е било съхранявано в климатично контролирано пространство в музея на Мунк и рядко е било излагано в залата от завръщането му през 2006 г. Неотдавна международен екип от химици, воден от изследователи от Националния съвет за изследвания в Италия, се приближи до истината какво се случва с боята и как най-добре да се запази картината.
Мунк използва един вид кадмиеви сулфидни жълти бои, които са били популярни и сред няколко други художници от онова време. Изследвайки роненето на боята в няколко други картини, изследователи и реставратори известно време вярват, че кадмиево жълтото реагира на светлината. Но картината е далеч от нея. Тогава?
Учените използвали различни спектроскопични и рентгенови техники, за да изследват жълтите области на картината, както и малки фрагменти от люспите на разтрошилата се боя. Създадени са и няколко проби с подобна боя, за да се наблюдава как ще реагира тя при ускорен процес на амортизация. В неотдавнашна статия в Science Advances те показаха резултатите от тези експерименти. Предполага се, че повредата е резултат от окисляването на сярата в боята - но това не е причинено от излагане на светлина.
Причината за ронещата се жълта боя била влагата във въздуха. Ако относителната влажност се поддържа под 45%, кадмиевият сулфид в боята е по-малко вероятно да се превърне в кадмиев сулфат.
Междувременно картината все още е в музея на Мунк, при относителна влажност около 50%. (И можете да я разгледате в реално време онлайн в работното време на музея.)
