Изкуство6 юли 2022

След 200 г. ще научават какви сме били по филмовата музика

В памет на маестро Енио Мориконе

Преди две години Енио Мориконе, великият италиански композитор, си тръгна от този свят на 91 години и остави на поколенията шедьоврите си в над 570 филма, повечето от които са христоматиен пример за Изкуство. Нека си припомним негови мисли и мелодии, които ще останат незабравими.

"Детството ми беше сложно. Израснах в Рим по време на Втората световна война. Първо градът беше окупиран от немците, после дойдоха съюзниците. Понякога не ни достигаше храна. Когато войната свърши и научих какви страшни неща са ставали в други места, разбрах, че ми е провървяло".

"Първите ми спомени са свързани с кино. Обичам киното, освен музиката, разбира се. В младостта ми кината прожектираха по два филма на ден. Може да прозвучи странно, но тогава единственият мюзикъл, който харесвах, беше "Уестсайдска история". Изобщо не харесвам мюзикъли и филми с песни. Винаги съм ги смятал за нереалистични, песните ми звучаха фалшиво. Но в случая с "Уестсайдска история" неща бяха различни. Също така не харесвам любовни истории. Предпочитам приключения и криминалета. Хичкок беше истински майстор".

"Работата за киното е ценен опит, който ми даде шанс да експериментирам с идеите си. Честно казано, смятам, че добрият композитор на музика за филми трябва да има целия набор от знания по композиране и концертиране, а също така да има дълбоки познания за музикалните стилове и езици".

"Нямам произведение, което да обичам повече от другите. Всеки път, когато създавам музика към филм, се отдавам целият на процеса. Някои композиции са по-добри от другите, но аз не мога да ги посоча".

"Много се дразня, че повечето от хората ме помнят само от уестърните, макар че на този жанр се падат не повече от 8 процента от всичките ми произведения. Затова се натъжавам, защото съм писал музика и за други филмови жанрове".

"Мисля, че когато след 100, 200 години, поискат да разберат какви сме били, ще го открият именно благодарение на филмовата музика".

"Невъзможно е с хубава музика да бъде спасен един лош филм".

"Най-важно е качеството. Надявам се, че музиката ми беше качествена. Понякога ме карат да напиша нещо простичко, тъй като историята на филма е простичка. Но аз винаги се старая да създам нещо уникално."

"Срещата с жена ми Мария и нашата сватба са най-романтичните моменти от живота ми. Тя беше приятелка на една от сестрите ми. Женени сме повече от 60 години. Когато бях на 40 й казах, че ще спра да пиша музика за киното и ще отдам цялото си време за създаването на това, което наричам "абсолютна музика". Казвах й това на 50, на 60, на 70 и на 80 години. Възможно е като стана на 90 да спра".

"Всички трябва да умрем. Не се страхувам много. Но това, което наистина ме плаши, да не умра преди Мария и да я оставя сама и обратното. Идеално би било да си тръгнем заедно".