Подкрепете ни!




Изкуство24 август 2021

Какво е да си „нормален"?

74 години от рождението на Паулу Коелю

Какво е да си „нормален”?


Паулу Коелю е роден на 24 август 1947 година. Автор е на бестселъри като „Дневникът на един маг“, „Алхимикът“, „Единайсет минути“, „Воинът на светлината“, „Захир“и други.  

След като го уволняват през 1978 г. от поста художествен директор в CBS, Паулу Коелю заминава за Европа с жена си Кристина. Той се връща към католическата вяра през 1986 г. Извървява Пътя на Сантяго, старинен маршрут между Франция и Испания, дълъг около 800 километра. По него поклонници стигат до испанския град Сантяго де Компостела, където се съхраняват мощите на св. апостол Яков Зеведеев. След това религиозно преживяване Коелю пише първата си книга - „Дневникът на един маг". През 1988 г. издава „Алхимикът", която е обявена за най-продаваната книга, написана на португалски език, за всички времена.

Един от персонажите на Паулу Коелю в трилъра „Победителят е сам" има списък с това, какво е нормално. Или по-точно как повечето хора разбират понятието „нормален" живот. Така безмилостно честно изброени, тези 46 признака на конвенционалност в отношението ни към себе си, другите и света, всъщност обръщат представите ни за „нормалност". Защото изниква въпросът – затова ли сме тук? Това ли е мисията ни на тази земя? Не пропускаме ли най-важното в стремежа да наредим живота си „като нормален човек"...
 
Насладете се на това прозрение.  

1) Нормално е всичко, което те кара да забравиш кой си и какво искаш, та да можеш да работиш, да произвеждаш и възпроизвеждаш, да печелиш пари.

2) Да имаш правила за водене на война (Женевската конвенция).

3) Да пропилееш години от живота си в университета, а после да не можеш да си намериш работа.

4) Да работиш от девет сутринта до пет следобед нещо, което не ти носи никакво удоволствие, стига след трийсет години да успееш да се пенсионираш.

5) Да се пенсионираш и да откриеш, че вече нямаш енергия да се радваш на живота. Не след дълго да умреш от досада.

6) Да си слагаш ботокс.

7) Да разбереш, че властта е много по-важна от парите, а парите — по-важни от щастието.

8) Да се присмиваш на хората, които търсят щастието, а не парите, наричайки ги „хора без амбиции".

9) Да купуваш вещи — коли, къщи, дрехи — и да подчиняваш живота си на тези вещи, вместо наистина да се опиташ да проумееш действителната причина да си жив.

10) Да не разговаряш с непознати. Да злословиш по адрес на съседа си.

11) Винаги да смяташ, че родителите имат право.

12) Да се ожениш, да имаш деца, да запазиш семейството си, въпреки че любовта си е отишла, твърдейки, че е за доброто на детето (което сякаш не присъства на постоянните кавги).

13) Да критикуваш всички, които се опитват да бъдат различни.

14) Да се будиш от някакъв истеричен будилник до леглото си.

15) Да вярваш на абсолютно всичко, което пише в пресата.

16) Да носиш на врата си цветно парче плат без каквато и да било видима функция, което има гръмкото наименование „вратовръзка".

17) Никога да не задаваш директно въпросите си, дори и човекът отсреща да трябва да гадае какво го питаш.

18) Да останеш с усмивка на устата, когато умираш от желание да заплачеш. И да съжаляваш всички, които изразяват чувствата си.

19) Да смяташ, че изкуството струва цяло състояние или че не струва пукната пара.
Вземи нашия електронен сборник за изкуството

20) Да презираш онова, което си постигнал с лекота, понеже не е имало „достатъчно жертви" и затова няма исканите качества.

21) Да следваш модата, въпреки че всичко модно изглежда смехотворно и е адски неудобно.

22) Да си убеден, че всяка известна личност е натрупала купища пари.

23) Да инвестираш много във външната си красота, а да не те е грижа за вътрешната.

24) Да използваш всички възможни средства, за да покажеш, че макар и да си нормален човек, стоиш несравнимо по-горе от останалите хора.

25) В градския транспорт никога да не поглеждаш пътниците право в очите, за да не го изтълкуват като опит за флирт.

26) Когато се качваш в асансьора, винаги да си обърнат към вратата и да се преструваш, че си единственият човек вътре, колкото и да е претъпкан.

27) Никога да не се смееш високо в ресторанта, колкото и да е смешна някоя история.

28) В северното полукълбо да носиш дрехи винаги според сезона — голи ръце през пролетта (колкото и да е студено) и палто през есента (колкото и да е топло).

29) В южното полукълбо да украсяваш коледната елха с памук, въпреки че раждането на Исус няма нищо общо със снега.

30) Щом започнеш да остаряваш, вече да се смяташ за най-големия мъдрец на света, въпреки че не си живял достатъчно, за да знаеш кое е добро и кое зло.

31) Да отидеш на благотворителен прием и да решиш, че така си допринесъл достатъчно за премахването на социалното неравенство по света.

32) Да ядеш по три пъти на ден, дори когато не си гладен.

33) Да вярваш, че другите винаги са по-добри във всичко — те са по-хубави, по-кадърни, по-богати, по-интелигентни. Прекалено е рисковано да прекрачиш собствените си граници, по-добре да не правиш нищо.

34) Да използваш колата си като оръжие и като непробиваем щит.

35) Да псуваш в задръстване.

36) Да смяташ, че за всичко, в което детето ти греши, е виновна компанията, която си е избрало.

37) Да се ожениш за първия срещнат, който ти предложи положение в обществото. Любовта може да почака.

38) Да повтаряш „аз опитах", дори изобщо да не е така.

39) Да отлагаш най-интересните неща в живота за по-късно, когато вече нямаш енергия за тях.

40) Да се бориш с депресията чрез ежедневни големи дози телевизия.

41) Да вярваш, че може винаги да си сигурен във всичко, което си постигнал.

42) Да смяташ, че жените не обичат футбола, а мъжете — обзавеждането на дома и готвенето.

43) Да обвиняваш правителството за всичко лошо, което се случва.

44) Да си убеден, че да бъдеш добър, почтен и почтителен, означава другите да те смятат за слаб, уязвим и лесен за манипулиране.

45) Също така да си убеден, че агресията и проявата на лошо възпитание към другите са синоними на това да си властна личност.

46) Да се страхуваш от фиброскопията (мъжете) и от раждането (жените).

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“