Изкуство5 януари 2024

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Фридрих Дюренмат (5 януари 1921 – 14 декември 1990) e швейцарски прозаик, драматург и публицист. Един от големите писатели на следвоенна Европа, Дюренмат е автор на много романи (предимно с криминален сюжет), повести и разкази, но е популярен и като драматург. Пиесите му "Ромул Велики", "Посещението на старата дама", "Физици" и други не слизат от световните сцени до днес. Творчеството на Дюренмат се издава на повече от 40 езика. 5 пъти е номиниран за Нобелова награда за литература - 1961, 1962, 1963, 1964 и 1965 година. Дюренмат е и талантлив художник, често сам илюстрира собствените си произведения. Нека си припомним някои от прозренията на великия класик:

Колкото повече си противоречи един политик, толкова по-високо стои той.
Справедливостта наказва злото, надеждата иска да го поправи, а любовта не го забелязва.
Наричат държавата отечество, когато се готвят да убиват хора.
Наричат интуиция способността на някои хора за някакви си части от секундата погрешно да оценят една ситуация.
Който притежава много, той се и страхува да загуби много.
Всеки от нас е виновен за нечия смърт.
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си.
Трябва да се страхувате не от хората, а от Бога, не от смъртта на тялото, а от гибелта на душата.
Няма по-голяма безсмислица на земята от онази страст, с която жените се принясят в жертва.
Или оставаме в лудницата, или светът става лудница. Или ние се зачеркваме от паметта на човечеството, или човечеството ще изчезне от лицето на земята.
Какво е това "мениджърска болест" е идвестно на всички: безпокойство, шум, суматоха, разстроен брак и разклатени нерви.
Великото изкуство се състои в способността да откриеш простото.
Да пишеш пиеса е все едно да играеш на шах.
Всеки един, без нищо да му се обяснява, може да бъде затворен в тъмница за десет години, и някъде дълбоко в душата си той ще знае защо.
През последното столетие ние толкова пъти сме се жертвали за държавата, че е крайно време и държавата да се пожертва за нас.
Сред неумолимостта не изисквай неизпълнимото. Спазвай правилата на играта.
Всеки е улучен от собствена стрела. Не можеш да предпазиш никого.
Ако целта на човешкия дух се съзира само в това всичко да проумее, пресъхва въображението. Един проумян свят ще бъде скучен до крайност.
Човешкият дух се нуждае от загадката, както и от решенията, от хаоса, както и от порядъка.