Мрак, самота и отчуждение в картините на Едуард Хопър
Днес, 56 години след смъртта си, великият американски художник е по-актуален от всякога
Nighthawks, 1942 г.
Едва ли някой може да сбърка картините на Едуард Хопър (22 юли 1882 - 15 май 1967 г.). Със своите пусти градски и селски пейзажи, неподвижни човешки фигури и неподражаема меланхолия творчеството на американския художник е по-релевантно от всякога в епохата на пандемия и колективната самота на модерното време.
Хопър се увлича по рисуването от дете, датира и подписва своите работи от десетгодишен. Родителите му искат да учи комерсиална илюстрация, но след не повече от година, прекарана в Нюйоркското училище по илюстрация, той се мести в елитното Нюйоркско училище по изкуства, където се отдава на мечтата си да бъде художник.
Съвременник на събития като Голямата депресия, световните войни и Движението за граждански права в САЩ, той разкрива епохата, в която живее, чрез позите на своите герои, резервираността им, уникалните цветове и необятността на празните пространства.
Въпреки че през годините прави няколко пътувания до Франция, където на мода са изкуства като постимпресионизъм, фовизъм, кубизъм и дадаизъм, Хопър се увлича по гледки, вдъхновени от артисти като Франсиско Гоя, Едуард Мане и Едгар Дега.
Докато например творци като Скот Фицджералд водят интензивен светски живот, героите на Хопър изглеждат така, сякаш никога през живота си не са канени на парти. Художникът рисува стаи, мотели, ресторанти и бензиностанции в средата на нищото, обръща специално внимание на текстурата и цвета на стъклото, бетона и тухлите. По този начин акцентира върху отчуждението на модерните хора.
В средата на ХХ век в САЩ навлиза абстрактният експресионизъм и реализмът на Едуард Хопър лека-полека е забравен. Той продължава да работи до 1967 г., когато умира в своето студио.
Оставя наследство от над 300 платна, от които най-известно е „Нощни ястреби“ (Nighthawks, 1942 г.). Картината изобразява трима клиенти и сервитьор, намиращи се сред ярко осветен интериор на заведение. Всеки един от образите изглежда изгубен в себе си и собствените си грижи. Липсата на каквато и да е връзка между тях говори не само за тревогите на големия град, но и за страха, който е обзел цялото американско общество след нападението над базата Пърл Харбър през 1941 г.
В края на живота си рисува „Слънце в празна стая“ (Sun in an Empty Room, 1963 г.). Тя е една от последните му завършени картини и на нея е изобразена единствено стая, огряна от слънчева светлина. Липсват човешки фигури, което сякаш предвещава самото напускане на художника, който умира след 4 години.
Един от неговите най-известни фенове е Алфред Хичкок, който използва картината му „Къщата край железопътната линия“ (House by the Railroad, 1925 г.) като вдъхновение за своя мотел „Бейтс“ от класиката на ужасите „Психо“.
Докато е жив, Хопър не печели много пари от своите картини, но на съвременните аукциони творбите му достигат до суми от 40 милиона долара. Домът, в който е израснал, е превърнат в музей, а студиото му е отворено за посетители.
И до днес Едуард Хопър е известен като „артистът на празните пространства“, а в работите му доминират предметите и контрастът между наситени цветове и дълбоки сенки, които разкриват истории на отчуждение и празнота, болезнено познати ни и до днес.
Още по темата:
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Най-страстното танго е на Карлос Гардел
„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори