Кейт Уинслет в „Mер от Ийсттаун"
Един сериал на НВО уби лустросаните представи на зрителите за кино и показа животът какъвто е
Сърцат детектив със сложен личен живот; гол женски труп; заспал малък град, раздиран от тайни. Създаването на хитовия сериал на HBO „Mер от Ийсттаун", е по познатата съспенс-политико-романтико-социална схема, но пълното трансформиране на серийната звезда от кориците на Vogue Кейт Уинслет в Мер Шийхан дава неочаквана гледна точка на всичко до болка познато на малкия екран.
Никъде не се виждат сълзливите парфюмирани детайли от „Големи малки лъжи" или копринените блузи и кадифени палта от „Отмяната" (The Undoing). Вместо това още в първи епизод виждаме детектив Шийхан, облечена в неприлично ретро деним и разкопчана риза с тениска отдолу, с крака върху кухненската маса, обути с вълнени чорапи, да нагъва мазен чипс направо от пакета.
Уинслет сподели в развлекателния сайт Collider, че на 45 години е доволна и горда, че „сега имам правото просто да изглеждам като едно л___о на екрана ... Нямам лицето или тялото, които имах преди 20 години, и това наистина е добре ." Това е класически самоунищожаващата се Уинслет. На екрана тя изобразява Мер много по-фино.
Уинслет все още е красива, но Мер не дава приоритет на външния си вид. Тя боядисва косата си, просто не е успяла да изсветли корените си. Тя няма ботокс и кожата й има реалистична зимна бледност.
„Беше много предизвикателно да накарам Кейт Уинслет да не прилича на Кейт Уинслет, защото е толкова зашеметяваща“, казва дизайнерът на костюмите Меган Касперлик пред подкаста на Awards Daily. „Но направих няколко фитинги с Кейт и веднага щом получихме това наистина "родово" клеймо върху нея - ризата, която е брутално неподходяща за холивудските стандарти и която Кейт никога нямаше да облече - това й помогна да усети образа."
Това е история за скръбта и за това как хората живеят с нея, на семействата, разсипани не само от отвличания и убийства, но и от изневери, безработица, бездуховност, пристрастяващи лекарства, отпускани по рецепта, незаконни наркотици, далавери и самоубийства. Като портрет на съвременна Америка сериалът не е ласкателен и е тежък за преглъщане заради своята честност.
Още по темата:
Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.
Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8
Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините
Целта е да не се засягат хората с увреждания
В семейния живот главното е търпението. Любовта не може да продължи дълго.
Велики мисли на Антон Павлович Чехов
„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед
Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата
Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет
Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул
Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си
103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат
Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги
Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“
Здрачът е пукнатината между световете. Това е вратата към неизвестното.
98 г. от рождението на Карлос Кастанеда
Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години
Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника
Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей
Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова
До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца
12 зали представят творбите на големия български художник
За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера
Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари
Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова
Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“
Най-страстното танго е на Карлос Гардел
„Por una Cabeza“ и до днес вдъхновява режисьори и танцьори