ИзкуствоМария Бончева / 28 януари 2022

„Екологична независима книга – мисията възможна“

Кампанията за съвместно финансиране на печата на „Дара и първият полет“ събра 90% от крайната си цел

Адриана Герасимова е творец, който работи в областта на визуалната концепция и реклама вече над десет години. Познавате я от представяния в отделни броеве на Списание 8. Тя е и наш външен сътрудник. Скоро я преоткрихме в нова светлина. След четиригодишен период на творческа работа, дебютира със своята книга за деца и родители. „Дара и първият полет“, може би първата българска книга на екологична тематика за малки и пораснали деца, е факт.

Нейната кампания по споделено финансиране стартира на 21 януари. За по-малко от седмица книгата събра 90% от крайната си цел.Хората са съпричастни с каузата й, дори в този труден и разделен момент. Може би защото започваме да осъзнаваме, че планетата е на всички ни и отговорността ни към нея е споделена. Също като кампанията за първия тираж на тази привидно детска, привидно екологична книга.

Ако усещате каузата на „Дара и първият полет“, като своя, последвайте линка и дарете сума според желанието и възможностите си. Може да подкрепите начинанието с направена регистрация в платформата Kickstarter, която отнема само няколко клика. За „Дара и първият полет“ може да следите тук.

- С какво Дара е по-различна от останалите детски книги?

- С нищо и с всичко. „Дара и първият полет“ е моята капсула от време, така както я видя и малката Дара. Тя е светът такъв, какъвто ми го разкриха героите ми. Това я прави с нищо различна от всяка друга книга, отражение на света на автора и в същото време уникална. Но за мен тя е различна най-вече с това, че е реална.

За разлика от книгите, с които моята генерация израсна, тя е здраво стъпила на земята, защото нямаме време за фикции. Ние вече проектираме този някога абстрактно звучащ апокалиптичен сюжет. И това ме ужасява, до степен, че дори когато действам, се чувствам с вързани ръце. На моменти чувствам нещата необратими. И единствената надежда в мен остава упованието в Твореца и вярата в чистотата на генерацията, която тепърва идва. И макар с друг чип, съм убедена, че ако ние като родители не преосмислим ценностната си система, то бихме проектирали отново същите грешки и в нея. Затова намирам начинанието за изключително отговорно и неотложно.

- Какво те вдъхнови и какви си посланията на текста и илюстрациите?

- Всъщност книгата беше отключена от едно потресващо документално видео на фотографа Пол Никлън. То проследяваше последните моменти на една полярна мечка – ходещо привидение на някогашния величествен хищник. Вероятно тя беше преплувала стотици километри в търсене на твърда земя, от която да ловува, поради топенето на ледниците в нейния собствен ареал. Тези финални минути документираха жалките опити на животното да се държи на краката си, докато се рови в контейнер за боклук, някъде на Канадския остров Бафин.

Никога не ще забравя черния, угасващ поглед на това животно. В този момент аз му обещах да направя нещо, каквото и да било, за да осмисля неговия край. Да предам посланието му, а то за мен прозвуча така: Ние всички сме част от един грандиозен организъм, чиито баланс е съграждан и усъвършенстван в продължение на милиони еволюционни години. Тъжните факти говорят, че хората сме способни да разклатим този баланс едва за няколко столетия.

И ако днес тази мечка, на другия край на света е потърпевша от нашето егоистично съществувание, то утре ще сме ние. Рано или късно ще трябва да се изправим лице в лице с нашето собствено отражение. Жалко е, защото сме изпратени на този свят като разумен вид с градивен потенциал. Въпросът е да се огледаме и да сложим спирачки на егото си.

- Защо го правиш?
- Отговорът е прост, но трудно приложим. Бих искала един друг свят за дъщеря ми, нейната генерация и всяка следваща. Бих искала тя да познава полярната мечка и всяко друго невероятно създание, част от Земния баланс, не само от документалните кадри и от последните останали живи представители в изкуствената среда на зоопарковете. Бих искала да знам, че съм направила своя опит да сме различни. И ако някой ден необратимостта все пак стане реалност, да знам, че не съм наблюдавала безучастно. Както казват мъдрите хора „Работим за безсмъртието на душите си, а не за телата си.“

- Защо илюстрациите са монохромни, какво целиш с това?

- Целя фокусиране върху важното, есенцията. Имам един любим цитат на документалния фотограф Себастиао Салгадо, който казва, че цветът разсейва от съдържанието. За мен всичко зависи от самата концепция. В този случай тя е не само за деца. От самото начало, представата за тази книга се загнезди в главата ми като послание за малки и големи. Затова и захаросването като подход, ярките цветове, отпаднаха като прийом. Всъщност излях илюстрациите, а до голяма степен и текста като продиктувани, без да задавам въпроси, без човешки анализ. На прима виста. Мисля, че нямах избор.

Моите преподаватели в Академията ме научиха, че добрият рисувач може да работи с всичко, дори с простичък молив и пак да завладее публиката. Езикът на илюстрациите е традиционен и простичък, лишен от ефекти. Идеята на цялата книга е автентичност и аналогово послание, близост с естественото. Ефектът на състареност, който търся, е постигнат чрез една идея по-жълта тоналност на хартията, на която ще се печата. Исках моите праисторически приятели да се чувстват уютно и на място на страниците на книгата. Арктикът присъства като тоналност в цялата книга, търсен е определен пантон на цвят, който да ни пренася на подсъзнателно ниво там.

- Какви са следващите стъпки в проекта Дара след издаване на печатното издание на български и английски?
- Колкото повече, толкова повече! както би казал Пух. Наистина зад този дебют тлее мечата за промяна на съзнанието на хората. Следващите стъпки на Дара и проектът, чрез който тя идва, са да се разраства на ниво предаване на посланието. Книгата идва тук, за да ни напомни за съществуването на ареали и животни, които ще загубим преди да опознаем напълно.

Идва сега, за да ни запознае с тези герои, които можеха да са всички други, било то орангутаните в изсичаните дъждовни гори в Индонезия, или горилите в последните дъждовни гори на Африка, или застрашените животни от умишлените палежи в Амазония, или последният бял носорог, или намаляващата популация на слоновете, или изчезващите пчели, в следствие масовата употреба на пестициди, или измиращите корали поради глобалното затопляне, или свъх-риболова, или незаконното китоловство, или масовите развъдници за животни, или, или, или …

Истината е, че проблемът „Неразумен човек“ е глобален и жестоко прогресиращ, особено сега в условия на медийно затъмнение за сметка на едни други новини. Хората сме се вкопчили в живота, който познаваме със зъби и нокти, без реално да се замислим, че тези катаклизми идват в следствие на същия този порочен светоглед на доминантен вид.

Е, Дара е тук, за да извика от името на пренебрегваните и сега едва започва. Надяваме се, предстоят лекции с учени, които да съпроводят премиерите на книгата, ако не реални срещи, то виртуални, партньорства с природозащитни организации с традиции в мониторинг и действия в посока защита на даден ареал. Надявам се в бъдещия сайт да има и блог, в който да споделяме всички новости и улеснения във връзка с възможния природосъобразен начин на живот. Приложими научни постижения в тази област, новини и вдъхновяващи каузи на призвани и отдадени хора. Ще спомена само някои от тях – Дейвид Атънбъро, Джейн Гудол, капитан Пол Уотсън.

Още с кампанията на пилотното издание се надяваме да съберем и средства за пъзели с любимите ви илюстрации, които да редите цялото семейство. По този начин ще се събирате, ще си задавате въпроси и отговори, ще пътувате до далечните дестинации на белугата, гренландския кит и кайрата, но най-вече ще съпреживеете връзката си с природата.

Важно е да знаете, че „Дара и първият полет“ няма да допринесе за обезлесяването на планетата ни. Тялото на книгата ще е изработено от висококачествена рециклирана хартия, а твърдите й корици ще са от хартия от сертифицирани гори. Проучваме варианти и за изпращане по пощата в дългосрочно разградими материали.