Още преди да те срещна, теб съм обичал!

Аглика Генова и Любен Димитров са възпитаници на Националната музикална академия в София в класа на проф. Джулия и Константин Ганеви, проф. Стела Димитрова - Майсторова, а впоследствие специализират при гениалния проф.Владимир Крайнев във Висшата музикална академия в Хановер. Днес те са сред най-добрите пианисти в света. Една от тайните на грандиозния им успех е изумителната любов, която гори между тях. Откакто са се открили, те са били далеч един от друг само за 3 дни.

- Бихте ли разказали как се запознахте и как разбрахте, че сте родени един за друг?
Любен Димитров: Нашата обич започна, както се пее в песента „Миг като вечност“: „Още преди да те срещна в живота си, теб съм обичал“. Сякаш дълбоко вътре в нас ние сме се обичали, преди да се срещнем…
 - А как всъщност се срещнахте?
Любен: Моето семейство е от Пловдив. Майка ми заедно с майката на Аглика са били съученички в музикалното училище. Срещали са се и след това в ежедневието, на улицата. А бабите ни са гъркини... Та нашите „скрити“ връзки, ако мога така да ги нарека, са били много повече и много по-отдавна от директните ни връзки и срещи. Но ние никога не сме се запознавали, докато бяхме малки. Единствено сме се виждали по национални конкурси, но като конкуренти.
Аглика Генова: Ама истински конкуренти! Когато четях списъка с участниците, си казвах: „Любен от Русе ще бъде там, значи трябва да се подготвям здраво!“. Многократно дори сме си поделяли награди, например първата награда на конкурса „Димитър Ненов“. Аз бях на 10 г., а той на 12 тогава.
Любен: До ден днешен пазя списъка с наградите, от който разбрахме, че и двамата сме спечелили една и съща! И така, в годините, докато стигнем до консерваторията, все сме били конкуренти. Аз правех също като нея - преглеждах внимателно списъците и щом видех името є, вече бях наясно, че ме чака усилена подготовка.
- Пътувахте до София, за да вземате уроци и да се подготвяте, така ли?
Аглика: Да, точно така. Аз от Пловдив, а Любен от Русе. И двамата се подготвяхме при Джулия и Константин Ганеви. Тогава в групата им бяхме 10 деца. Тези 10 деца бяха избрани като най-добри и ние имахме честта да бъдем сред тях.
- Кога пламна искрата между вас?
Любен: В консерваторията. Имаше конкурс в Южна Африка, за който бяха избрани само петима студенти и ние бяхме включени. Имахме за задача да подготвим едно произведение от южноафрикански композитор. Професорите Ганеви получиха оригинал ноти, от които всеки студент трябваше да си копира произведението, за да се подготви. Аглика обаче беше на друг конкурс в Париж, който спечели. Аз не участвах, затова копирах нотите и започнах да се готвя. Но се появи възможност за друг конкурс в Холандия и Белгия, който предпочетох. През тези години майка ми и баща ми бяха пряко свързани с Белгия  - баща ми гастролираше като оперен певец, а майка ми корепетираше в оперите там. За мен конкурсът в Африка отпадна, а Аглика се върна от Париж и аз є предложих своето копие с нотите, за да є е по-лесно да се подготви за конкурса.

Аглика: Уговорихме се да се срещнем на следващата сутрин в 10 ч. в едно кафе пред академията. Аз усещах сърцето си как бие силно, все едно всеки момент ще изскочи. Бях много развълнувана. Чувствах, че нещо става, че нещо ще се случи. Сърцето ми го знаеше. Нямах търпение за срещата ни. Видяхме се и... нещата се получиха. Започнахме да се срещаме. Винаги намирахме повод да се видим, било то, за да поискаме един молив или друга дреболия. Нашата любов избухна буквално за няколко дни. След това вече живеехме заедно, като че ли винаги е било така. Усещахме се един за друг.

Любен: Да! В професионален план тогава и двамата бяхме солисти. После проф. Ганеви заминаха за Япония, в Токио имаше конкурс и аз участвах. Там в журито беше както проф. Ганев, така и един колос от Московската консерватория, който по това време основаваше клас за солисти пианисти – най-добрите млади пианисти от цял свят в Хановер. Владимир Крайнев е името му. Той остана впечатлен от моето представяне. Покани ме да стана част от неговия клас. По- сле ми сподели, че знае от проф. Ганев, че имам много талантлива приятелка – Аглика. Искаше и тя да бъде част от класа му. Дори ме попита дали тя ще може да съкрати образованието си в София с една година, за да отидем заедно. Аз тогава му отговорих директно, без да се замислям: „Разбира се!“. Но все пак имаше едно „но“ – Крайнев все още не я беше чул на живо. Трябваше Аглика да му изпълни един час програма. Разбрахме се да му се обадим по телефона след точно 6 месеца, за да се уговорим кога ще заминем за Хановер, за да чуе изпълнението є и да ни подготви за нашето кандидатстване в Хановерската академия. Аз лично си помислих, че едва ли след 6 месеца големият Владимир Крайнев ще си спомня кои сме ние. Дори не можех да си представя такова велико нещо да ни се случи. Ние бяхме едни малки хлапета. Въпреки това на 13 май му се обадихме от София, целите треперехме от вълнение. Оказа се, че той ни помни идеално. Веднага планирахме срещата.
Аглика: Толкова се притеснявах, когато свирех пред него. И Любен, милият, разбира се, трепереше. А докато свиря, чувам как някой пали цигара отзад зад гърба ми. Помня ясно звука от щракването на запалката. Продължавах да свиря. След малко отново чувам как в далечината се запалва втора цигара и вече се чудя какво се случва. А всъщност това е означавало, че той харесва изпълнението ми, че го вълнува, че му доставя удоволствие.  Крайнев беше голяма личност и Човек на първо място. Той имаше клас от 35 студенти, получаваше покани да журира конкурси и концертира от цял свят.

- Той ли ви откри като дуо?
Аглика: Не, за него бяхме аз и Любен – двойката от България, която изпитва силна любов, но професионално винаги бяхме отделни творци. Как станахме дуо? Веднъж за един соло конкурс в Корея трябваше да се подготвяме усилено. Крайнев излезе да пуши и ние с Любен решихме да си загреем пръстите, чакаше ни много работа, тъй като и двамата щяхме да участваме в конкурса. В залата имаше два инструмента. В момента, в който ние започнахме да свирим, повярвайте ми, звуците ни наистина се сляха в едно. Дори в малките, ситни ноти и пасажи се получи съвършен синхрон, душите ни се сляха. Беше вълнуващо, нереално, магично! Този миг за нас бе толкова нечовешки приказен, че ние някак си просто започнахме да се смеем от въодушевлението на този фантастичен миг.

В този момент в залата влезе един друг професор, който щом ни видя и чу как свирим, каза, че задължително трябва да опитаме да свирим заедно, че след един месец предстои конкурс в Хановер за камерна музика и там има секция за клавирно дуо. Ние бяхме безкрайно развълнувани, но и объркани в тази ситуация. Все пак не знаехме дали Владимир Крайнев ще е съгласен. Но той одобри идеята. Тогава имахме само месец за подготовка, преди да излезем да свирим заедно. Явихме се и взехме първа награда! След един месец на конкурс в Италия взехме първа награда, а след още един месец, в Токио - отново победа!
Веднъж, на един от тези конкурси, имахме великолепния късмет там да присъства диригент, който ни сподели, че след точно 6 месеца в Германия ще се състои най-големият музикален конкурс за клавирно дуо – ARD - Мюнхен. За 6 месеца трябваше да се подготвим така, както други музиканти се готвят с години. Всеки ден пътувахме по 40 км, за да репетираме в едно музикално училище. Но когато спечелихме, си дадохме сметка, че наистина е имало смисъл! От този момент нататък ние бяхме едно, нашето дуо събираше и творчеството, и любовта ни на едно място. Така се роди клавирното дуо Аглика Генова и Любен Димитров.
- Как съумявате да поддържате равновесие между емоциите и техниката? За виртуозна техника се изисква дисциплина. Пречка ли са били силните емоции и чувства?
Аглика: Техниката е нещо, което включва емоция. Тя е необходима. Имало е моменти, в които сме репетирали и по 10 часа дневно. Баба ми, която не беше музикант казваше: „Клавиатурата да се слее с теб!“. Но ако тази невидима връзка между нас и клавишите не съществува, значи ние нямаме основа да изградим изкуството. Емоцията и техниката винаги вървят ръка за ръка.
- Кое ви мотивира да жертвате толкова много време от ежедневието си като деца в името на изкуството? Любовта към музиката ли?
Любен: Имахме постоянен стремеж, всички тези конкурси ни подтикваха да следваме едно активно творческо развитие. Новият репертоар ни носеше свежест и усещане за красота, за изкуство.
- Струваше ли си?
Аглика: Абсолютно да. Сега бих посъветвала родителите да водят децата си на опера, театър, концерти, да ги запознават с изкуството, защото това наистина е важно за човешкото развитие и си заслужава!

През 2005 г. Аглика Генова и Любен Димитров журират на конкурса ARD в Мюнхен, а само три години по-късно – на Международния клавирен конкурс в Алмати. С настъпването на  2009 г. двамата пианисти са вече ръководители на катедра „Клавирно дуо“ в Хановерската висша академия за музика, театър и медии, а през 2011 г. основават форум за клавирно дуо Klavier im Doppelpack. Генова и Димитров водят голям брой майсторски класове по цял свят, като сред тях се откроява ежегодната Академия за соло пиано и клавирни дуа - Cloister Michaelstein в Бланкенбург/Харц, Германия.

Великото клавирно дуо е отворено към младите творци, които имат желание да бъдат част от класовете им. Към днешна дата двамата виртуози живеят в Хановер, Маями и София.
На 20 май в Античния театър в Пловдив Аглика и Любен разпалиха сърцата на зрителите на „Кармина Бурана“ (под палката на Йордан Камджалов) с виртуозното си изпълнение, създавайки вихрушка от силни и запомнящи се емоции.