Подкрепете ни!




Изкуство1 септември 2023

В часове на тежки изпитания търсим опора у най-достойните

На 1 септември 1898 г. е роден големият български писател Димитър Талев

Снимка: wikimedia.org
Снимка: wikimedia.org


Димитър Талев Петров – Палисламов (1 септември 1898 г. - 20 октомври 1966 г.) е велик български писател и журналист, автор на тетралогията "Железният светилник", "Преспанските камбани", "Илинден" и "Гласовете ви чувам". Ще остане в литературната история на България и с трилогията епически романи "Самуил, цар български"("Щитове каменни", "Пепеляшка и царският син" и "Погибел"). Изключително плодотворен автор, чието творческо вдъхновение не секва и през годините, когато е в затвора, после изпратен в лагер, обвинен от тогавашната власт за великобългарски шовинист, както и след това – по време на изгнанието му в Луковит. Нека си припомним финеса и дълбочината на словото му, останало завинаги в българската съкровищница. 
  • В благородните и чисти вълнения човешката душа се пречиства. 
  • Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си. 
  • Научи миналото на своя народ, за да се гордееш.
  • Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът! 
Човек винаги е свикнал да дири причините и за доброто, и за лошото вън от себе си. А те са вътре в нас.
В часове на тежки изпитания търсим опора, у най-достойните. И когато няма достойни между живите или те са слепи и глухи, търсим опора у мъртвите.
  • Ние поетите сме като свирците на пиршество или като тъжачките до ложето на мъртвия. Но делата на царете живеят в нашето слово; без нашето слово те биха изчезнали бързо от паметта на людете. 
  • Човешката мъка винаги има край, стига да може човек да го дочака, да претърпи мъката си.
  • Имаше и нещо друго, което караше всеки войник да стъпва предпазливо и леко като дебнещ звяр, да се озърта на всички страни с бдителни очи, да стиска здраво дръжката на меча и якия прът на копието: това беше един задрямал вече нагон, ала все още жив в разтуптените сърца на тия хиляди мъже, които се приближаваха в тъмнината към своите смъртни врагове и жертви.
Самуил дишаше с пълни гърди свежия студен въздух. Той дигна поглед към грейналото звездно небе. Тъкмо срещу него, високо горе, блестеше необикновено едра звезда. Тя трептеше като ярък пламък, преливаха се в нея синкави, червени и жълти блясъци — това беше най-светлата звезда по небето тая нощ. По устните на Самуила потрепна мечтателна усмивка: изгряла бе негли звездата на България… Последните няколко години бяха години на сполука, години и дни на благополучие и мир. Царят въздъхна и наведе очи. Дано да продължи това благополучие още пет или още три години. Докато България събере всичките си сили, цялата си душа. Борбата още не беше свършена…
  •  И както винаги, отгоре кипеше пяната на човешката суета и гордост - шумяха и се тупаха в гърдите, хвалеха се с чуждите подвизи най-много тия, които никога нямаше да застанат на Стражица. За храбрите загинали мъже се говореше като че ли по-малко, може би защото е трудно да се намерят думи, може би защото стават излишни и най-силните думи, когато се говори за истински подвиг.

  • За това мислеха и говореха, повече мислеха, а по-малко говореха най-мъдрите; тия, които знаят, че като стане едно, ще стане и друго след него; че всяко човешко дело, добро или лошо, има свои неизбежни последици.
  • Разсъдливите са повече склонни към скръб и по-малко към радост.
  • И да знаеш, Минке, че последният комунист на планетата ще умре в България. Даже когато в Съветска Русия няма да има нито един жив комунист. Какъв народ сме, Минке, какъв народ...
  • Когато оставаха сами, мълчаха и двамата пред недопитата чаша на тяхната неизмерима горест — на самото й дъно все още проблясваше капка от надежда. Така е винаги с човешките скърби, дори и когато очите виждат пресъхналото дъно на горчивата чаша.
Той не спомена името божие — далеко беше бог, далеко беше небесният зрител. Към кого отправи старият човек тая своя молитва? Към Македония ли, която нямаше образ; към народа ли, който имаше хиляди и хиляди образи; към свободата ли, която беше само далечна светлина? Лазар Глаушев не назова никакво име в най-горещата си молитва, ала от нея извираше зракът в дълбокия вир.

Още по темата:

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да. Изкуство

Съществуват ли невидими хора? Според науката не, според късото кино – да.

Вижте новия подбор на „Кинематограф“ и може да спечелите брой на Списание 8

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш… Изкуство

Твоя единствена радост да бъде радост да даваш…

Три стихотворения за женската същност

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините Изкуство

Музеят Ел Прадо променя текстовете, описващи картините

Целта е да не се засягат хората с увреждания

Всичко е любов Изкуство

Всичко е любов

В памет на Иван Иванов (16 декември 1951 - 31 януари 2024)

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед Изкуство

„Зима“ – късометражна песен за сняг и лед

Кинематограф ни повежда на кино пътешествие сред студовете на планетата

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет Изкуство

Няма такова нещо като прошка, хората просто имат къса памет

Тайните истини на вселената според „истинския детектив“ Ръст Коул

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си Изкуство

Нас ще ни погуби свободата, която разрешаваме на другите и на себе си

103 години от рождението на един от най-големите следвоенни писатели – Фридрих Дюренмат

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги Изкуство

Любовта започва с големи чувства и завършва с дребни кавги

Андре Мороа: „Животът е кратък – това е разбираемо, но в сравнение с кое?“

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години Изкуство

Белведере показва онлайн 626 изложби от последните 100 години

Всяка експозиция от сега нататък ще бъде включена във виртуалната хроника

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей Изкуство

Повей, буйни мой ветре и всяка болка в нас с обич разпилей

Преди 52 години си отива от този свят незабравимата Паша Христова

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца Изкуство

До 7 януари е изложбата на Златю Бояджиев в Двореца

12 зали представят творбите на големия български художник

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера Изкуство

За първи път в България: Мюзикълът „Звукът на музиката“ на сцената на Софийската опера

Премиерата е на 9 януари 2024 г., следващите спектакли са на 10,16, 17, 30 и 31 януари

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова Изкуство

Литературната награда „Хеликон“ тази година бе присъдена на Теодора Димова

Отличието е за романа на известната ни писателка „Не ви познавам“