Артизани на редки занаяти стават герои във фотографския дневник на Росина Пенчева

Визуалният артист Росина Пенчева създава дигитален фотографски дневник, в който запечатва моменти от посещенията й в работилници на майстори на редки занаяти, развили до съвършенство своите умения. Проектът е вдъхновен от работата й като посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“ към фондация „Микеланджело“.  Фотографското изследване носи името „Ръчно сътворено“ и може да бъде разгледано тук.

В началото на всеки месец, в продължение на половин година, дневникът ще представя индивидуална  фотоистория с текстове за артизани, развили до съвършенство своите умения. Първата е посветена на 39-годишния габровец Христо Тоцев – майстор на суха каменна зидария и ще бъде публикувана на 1-ви ноември.

Целта на „Ръчно сътворено“ е да провокира публиката да погледне към редките занаяти у нас от нова перспектива, да вдъхнови и да припомни нуждата от тяхното съхранение и развитие. Въпросите, които си поставя проектът, са какви са причините дадени занаяти да изчезват и защо липсва приемственост между поколенията майстори. Търси се отговор кои са начините за съхранение на традиционните занаяти и каква е мотивацията на най-младите артизани. „Ръчно сътворено“ изследва и връзката между занаятите и устойчивия начин на живот, както и тенденцията за завръщането към „хендмейда“. Дневникът дава отговор колко време отнема да създадеш нещо майсторско с ръцете си и как се краде занаят.

„Фотографията в „Ръчно сътворено“ към днешна дата представя съвременните артизани, но в дългосрочна перспектива тя остава като визуален архив за тях и тяхната дейност. Това са хора с уникални умения, които съхраняват, възраждат или привнасят занаяти и правят връзката между поколенията, развиват и осъвременяват традицията – нашите „живи човешки съкровища“. Те са в пряк диалог с културното ни наследство, като творят, пресъздават и представят пред света нашата актуална идентичност. Наред със занаята, за мен е важно да запозная публиката и с личността на майстора, който го практикува и неговата работна среда.“, споделя Росина Пенчева, автор и продуцент на проекта.

За да илюстрира нуждата от приемственост, дневникът включва майстори от различни поколения и срещи в различни точки на България. Подборът кои рядко практикувани занаяти да бъдат показани и кои да са представените вещи майстори, е направен след проучване от страна на фотографката. Всеки един занаят следва да се упражнява на високо професионално ниво от не повече от 10 души в страната. В селекцията място намира и луларството, внесено у нас от Чехия. При подбора на майсторите Росина Пенчева се води от единайсетте критерия за върхово постижение, които Алберто Кавали, изпълнителен директор на фондация „Микеланджело“, определя: автентичност, иновация, интерпретация, компетентност, креативност, майсторство, обучение, оригиналност, талант, територия и традиция.

„Росина има голям потенциал да представя по най-добрия начин нематериалното наследство, каквото са занаятите. Защото тя има око за детайлите и може да ги представи пълноценно по фотографски път и с тези кадри да направи внушения – към красивото, към интересното, различното, към онова, което хората масово не забелязват. Нейната работа като посланик на фондация „Микеланджело“ й отвори нови хоризонти, защото съчетаването на фотографските й умения с това да издирва и презентира визуално занаяти, се явява изключителна комбинация от умения, ценна не само за артизаните, а и за нашия музей и за всички с отношение към занаятите.“, споделя проф. Светла Димитрова, директор на Регионален етнографски музей на открито „Етър“ в Габрово, партньор на проекта.

Росина Пенчева е фотограф с усет и страст към улавяне на творческите процеси в занаятите и изкуството. Професионалният й опит със заснемането на занаяти, творчески процеси и културно наследство започва още през 2013 г. Над четири години е щатен музеен фотограф на музей „Етър“, откъдето наследява работата  си на посланик на международната мрежа за творци в областта на занаятите „Хомо Фабер“. „Ръчно сътворено“ е проект в развитие, който създава визуален архив за българските артизани.“, добавя Росина Пенчева.

През декември дневникът представя баш майстора на благородната мед Петър Паунов (73 г.) от Габрово, а през януари догодина – първия български лулар Георги Тодоров-Гец (51 г.). Февруари носи фотографската история за живата икона на мутафчийството Христо Маринов (67 г.), а най-младият майстор, 32-годишният книговезец Калин Даскалов-Стопан от София, е фокус през март. Първият етап от проекта завършва през април с представянето на Деян Денчев (49 г.) – майстор лютиер от Разград, усъвършенствал изработването на гъдулки.

„Съдържанието на „Ръчно сътворено“ ще е достъпно онлайн и ще се съхранява безсрочно в архива на музей „Етър“, а плановете ми са проектът да бъде надграден с физическа изложба на по-късен етап.”, добавя Росина Пенчева.