Звездни зографи

 Кой е Зографа?“ С този въпрос започва разговорът ни със скулптора Любомир Зографов и майка му с име на художник – Тициана Зографова, в прекрасното, чисто и подредено като аптека ателие на фирмата в София.

Любомир ми показва черно-бяла снимка на стената на благ мъж, който се усмихва под рошав, незасукан мустак, сякаш за да ни каже да не приемаме живота прекалено сериозно, но да му се раздадем изцяло. Както той е направил.

Божин-Еманоил Стимений Зограф, прапрадядото на скулптора Любомир, е роден в далечната 1834 г. във вардарския град Енидже. Завършва иконография в Атина и цял живот изографисва черква след черква: във Вардар, Кукуш, Дойран, Нигрита, Струмица. Прославя се чак в Рим. „В църквата „Св. Петър“ има негова икона“, казва с нескрита гордост внукът Любомир, а майка му ни показва друга негова икона, оцеляла в рода им въпреки повратностите на живота. А в онези времена те никак не са били малко.

Червените ботуши и българският чадър
Веднъж Божин получил поръчка да изографиса светец с червени ботуши, разказва Тициана. Позачудил се малко, позачудил се, пък го направил. После рекъл: „Прости ми, Господи, че го нарисувах с червени обувки, ама ми платиха добре...“.

И Бог му простил, защото Божин бил Божи човек. Дарил го с голяма челяд – 13 деца, които той изхранил и отгледал с четка и дарба. Тази същата дабра, която се е прехвърлила в гените на неговите пра- и праправнуци...

Любомир Зографов например първо учи художествена керамика, а след това завършва магистратура в Приложния факултет на Националната художествена академия (специалност „Метал“). Там още в първи курс печели проект и прави Гълъба на мира от 350 автомата „Калашников“. Гълъбът може да се види в градината „Чайка“ в столицата, пред Информационния център на Министерството на отбраната.

Паметникът става много известен със смешна случка по време на откриването му. Платът, с който е завит, се закача на стърчащите автомати и английският посланик помага да го отвият с... българския си чадър, който носи, и непринудено изрича: „Българският чадър отново влезе в употреба“, а „Господари на ефира“ само това и чакат. Но както би казал усмихнатият дядо Божин: „Лоша реклама няма“.

В годините Любомир осъществява множество други творчески замисли: красиви и сложни декори за Софийската опера и балет, парапет в стил Гауди и друг от... чисто злато, патриаршеския жезъл. Прави безвъзмездно барелефа на големия археолог Георги Китов...

Но най-голямата му гордост и радост са ювелирните съдове и другите изделия на семейната им фирма.

Защото имат душа!
Разговорът ни върви леко и приятно като бели облаци в лятно синьо небе. Приседнала съм на хладно в офиса на работилницата на домакините на чаша уханно кафе и вече зная защо тази малка семейна фирма има такъв огромен успех навсякъде!

◄►

Голям майсторлък трябва
„Зографов и син“ работят предимно със сребро. То идва от КЦМ – Пловдив, на метални листове. Преди да се обработи, то се нагрява до червено, за да се „отвърне“, т.е. да омекне. „Работи се много внимателно, защото среброто е мек материал, но като се огъне няколко пъти, се втвърдява до степен, до която в един момент става крехко и може да се счупи“, обяснява ни Любомир.

След това сребърният лист се поставя на калъп на изтеглячния струг и със стоманен палец, подобно на грънчарско колело, среброто се изтегля в желаната форма. Обработва се „на студено“, затова усилието е много голямо. „Но не е само до усилието и силата, голям майсторлък трябва“, признава Любомир Зографов. „Ако се натисне по-силно, среброто се къса и се връща за претопяване. Ако обаче работиш с мед, го изхвърляш.“ След това тази форма се шлайфа, полира и се сглобява към останалите части, за да стане съд... „Технологията и ръчната изработка, която използваме, е близка до техниката на древните майстори, но е обогатена със съвременни методи, за да постигнем качество и трайност“, споделя Зографов-син.

Независимо че е завършил „Метал“ в художествената академия, Любомир Зографов учи занаята от баща си Николай. Той е и основателят на фирмата (1991 г.) заедно със съпругата си Тициана. Преди това се е занимавал с филигранна и сребърна бижутерия и кована мед за държавната фирма „Народно творчество“.

 „Николай е със златни ръце. До каквото и да се докосне, то се получава. В училище беше най-добрият като математик и като инженер също е много добър“, казва Тициана Зографова, която е до него от училищната скамейка.

В семейната фирма от 2009 г. се включва и съпругата на Любомир – Боряна Ангелова, сценограф, завършила НАТФИЗ „Кр. Сарафов“, приятел на Любо от ученическите години, и... двете им деца – на 8 и 12 г.

Стотици усмихнати лица
Днес „Зографов и син“ изработват изделия от благородни и цветни метали и екзотична дървесина, ювелирни изделия по поръчка: съдове, семейни ценности, сувенирни реплики на предмети от антични съкровища, официални протоколни подаръци, приспособления за пури и лули и др. Нито едно от изделията няма да го намерите в търговската мрежа. „Там има всичко, но липсва личното отношение. Ние много държим на него, затова не работим с магазини. Тази връзка, която създаваме с хората, е незаменима. Тя ни зарежда“, обяснява Тициана Зографова и неволно поглежда към стената зад нея. Там са закачени стотици снимки на усмихнати хора, които държат в ръцете си техен подарък.

Сребърна чаша за здраве
Голяма част от предметите, които майсторите изработват, са по идеи на хората. Техен близък веднъж им казал: „Хайде, направете чаша за уиски за приятел, който много си пада по дърво“. Така се появява първата чаша за уиски от дърво и метал, която поставя началото на серия – в различни цветове, с различен дървен материал и размер.

Чашата може да е със злато или сребро, а може да е само с позлата – зависи от възможностите на купувача. Когато съдовете са от чисто сребро (или злато) – като на царските фамилии навремето, – цената им е много по-висока, но водата или виното, което човек пие с тях, променя качествата си. Тъй като се отделят сребърни йони, те зареждат течността и поддържат човек в добро физическо благоразположение. „Ние пием само такава вода, тя е по-мека и вкусна. Децата ни също израснаха със сребърни съдове, затова нямаха колики и са много здрави“, споделя Любо и ни показва чаша от сребро за дете. Отпред се гравира буквата му.

Неслучайно едно от най-продаваните изделия на фирмата е обикновена на пръв поглед сребърна чаша за всекидневна употреба. Любомир показва своята, използвана е от години. Чашата си има и капаче, за да не се излива водата, ако яздиш или я бутнеш на бюрото, без да искаш...

Историите, които сем. Зографови могат да ни разкажат, са толкова много, че една статия със сигурност не стига.

Духът не гасне
Тръгваме си от ателието окрилени, че живият български дух никога няма да угасне. Колкото по-студен става светът, колкото повече изкуственият интелект навлиза, колкото повече се опитват да ни роботизират нас, хората, толкова повече ние ще търсим човешкото, красотата, радостта от общуването и ще раздаваме щедро огъня в нас на другите – така, както зографите на XXI век го правят!

Николай Зографов: Не съм си и представял...

„Когато създадох фирмата преди 26 години, не съм си представял, че изделията, които изработваме, ще принадлежат на президенти, дипломати, артисти, известни личности от цял свят… Старал съм се винаги да пресъздавам елегантността и финеса на детайлите, да улавям желанието на клиента и да му поднасям мечтания предмет.

Особено чувство на гордост е да си част от многовековна фамилия и да знаеш, че прадядо ти е изографисвал базиликата „Свети Петър“ в Рим. Да усещаш творческия дух на предците си, който се предава през поколенията и който притежаваме и днес. Щастлив съм, че успях да споделя уменията и знанията си със сина ми, така както са го правили дедите ни. Неговият плам и неговата дарба на художник издигнаха нашите творби като образец на вкуса и класата.

Нашите клиенти знаят, че изделията с печата „Зографов и син“ са символ на неповторимост и стил. И както е казал Пикасо: „Вдъхновението съществува, но трябва да те намери работещ“.

Статията е публикувана в бр. 8/2023 г. на Списание 8