Тото Кутуньо – вечният втори на фестивала в Санремо

„Ако Модуньо беше „господин Воларе“, който направи нашата музика популярна в Съединените щати, Тото Кутуньо беше символът на „истинския италианец“ за останалия свят. Няма таксиметров шофьор по света, който, като е доловил акцента ни, да не пусне закачка, като извика едно хубаво „lasciatemi cantare“, пише италианската медия.

Тото и неговата музика бяха част от колективния блян на осемдесетте и деветдесетте години на миналия век. „Lasciatemi cantare“ (оставете ме да пея – от ит.) беше мем преди да съществуват социалните медии. Това беше поговорка, клише, крилата фраза, но от парчето бяха продадени милиони записи. Въпреки че никой не си признаваше, че я е слушал. 

Тото, роден като Салваторе в провинция Карара през 1943 г., започва рано да се занимава с музика, още в началното училище. Подтиква го баща му – взема го за барабанист в селската група, в която е свирил. Следват първите опити с малки банди. Дебютният му запис е през 1965 г. като барабанист на Toto and the tati. През 1976 г. с Albatros заемат трето място на музикалния фестивал в Санремо. Тото продължава да работи с групата, но успоредно с това търси светлината на прожекторите като солист. През 1977 г. излиза хитът Donna donna mia – в телевизионната викторина на Майк Бонджорно Scommettiamo che... Викат го със себе си за турнета в чужбина Мигел Босе, Джони Холидей и Мирей Матийо. Адриано Челентано, който пее Soli, никога не забравя да спомене, че Тото е автор на парчето. През 1979 г. Soli оглавява класациите. Следващият хит на Тото е на следващата година - Il tempo se ne va.

През 1980 г. Кутуньо печели Санремо с песента Solo noi. Следват 15 участия на престижния фестивал, наред с Ал Бано, Пепино Ди Капри, Анна Окса и Милва, но само той е завършил на второ място шест пъти, 1984, 1987, 1988, 1989, 1990 и през 2005 г. в дует с Аналиса Минети. Седем – с Today's Boys в изпълнение на Луис Мигел, на която Тото е автор.

L'italiano, неговият международен хит, през 1983 г. е класиран едва на пето място. Стих след стих песента описва портрета на една простичка, твърде стереотипна Италия, съставена от католицизъм и футбол, любов и спагети ал денте, сърца и любов. Парчето е написано в съавторство с Кристиано Минелоно и било предназначено за Челентано, но той отказва да го изпее.

През 1990 г., за да затвърди международното си присъствие, Тото пее дует в Санремо с Рей Чарлз (Gli amori) и побеждава в конкурса за песен на Евровизия с Together: 1992, песен с проевропейски произход.

Когато популярността му в Италия започна да намалява в края на 90-те години, бившите комунистически страни го приветстват като идол именно защото публиката го идентифицира с фестивала Санремо – единственият отворен прозорец към западната музика, разрешен от режимите преди падането на Стената.

Текстовете на Тото са елементарни и директни. В песните му липсва напрежение от експериментиране или интелектуални амбиции. Самият той признава, че е прибягвал до „бръснарските акорди“, препратката към Севиля от Росини, за да подчертае хармоничната простота на неговата композиция. Критиците никога не са го оценявали точно поради тази причина. Но той пък никога не е обръщал внимание на критиките, които са се сипали по негов адрес не веднъж през годините.