Погледни нагоре!

Звездно опиянение

Спокойствието и уединението, които ми дава нощта, докато снимам, ме карат да се чувствам опиянен от красотата и тайната на светещите звезди и планети над главата ми. Но също и смирен и благодарен. Оказва се, че много хора никога не са виждали Млечния път със собствените си очи, което е безкрайно тъжно. Според мен да стоиш под арката на Млечния път през топла лятна нощ, заобиколен от звуците на щурците и аромата на лавандула, е преживяване, което трудно може да се опише или забрави.

Любов от пръв поглед

Това, което продължава да ме подтиква да снимам нощна фотография, е частта на изненада. Нашите очи са твърде несъвършени да уловят цветовете и формите, които се крият в тъмнината на нощта. Когато натискам копчето на камерата и зачакам времето за експозиция, се вълнувам като малко дете. След това идва изненадата и уау-ефектът – когато видя на дисплея на камерата заснетото, което иначе е невидимо за очите ни в цветове и форми. Възторгът от това да разкрия скритите съкровища на нощното небе и заобикалящия ни свят в спокойствието на нощта е нещо, което ме кара да се чувствам жив и истински щастлив. Помня много добре как преди 5 години направих първия си успешен кадър на ядрото на Млечния път през март до морето. Това беше любов от пръв поглед, така е и до днес.

Право към центъра на Галактиката

Ядрото на Млечния път е един от най красивите обекти, които човек може да види и заснеме, видим е всяка година от март до октомври в посока юг. Цветовете и формите, които предлага, в съчетание с вълнуващ преден план/история прави кадъра вълнуващ. Най-тъмните места, далеч от големите градове, са най-добрите за звездни снимки. Неслучайно места като пустинята Атакама в Чили или Намибия в Африка са се прочули като рай на астрофотографите, там практически няма светлинно замърсяване и това, което може да видиш в небето, не би могъл да видиш на друго място. Повечето съвременни камери в съчетание със светъл обектив имат потенциала да заснемат невидимото за окото и да го направят видимо. Най-важно е задапаратното устройство – снимащият и неговата идея. Винаги казвам на моите курсисти, които идват на работилниците по астрофотография, че в началото човек е добре да вложи първо в себе си, а не в скъпа техника. Когато се научи какво и как иска да постигне, може да се наслади на истински качествената апаратура.

Далеч от цивилизацията

Нощната фотография е трудно и сложно хоби, тъй като трябва да се вземат под внимание много и различни фактори. Не може просто да излезете и да снимате. Трябва да се изчака периодът в месеца, когато е новолуние, времето трябва да е подходящо, да няма облаци, местоположението да е на тъмно място, далеч от светлинното замърсяване на градовете. Не на последно място, трябва да имате добра представа за кадър, да намерите подходящия модел и реквизит за осъществяването му. Чак тогава започва същинското снимане, в повечето случаи това отнема поне няколко часа.

Винаги нащрек

Тук и сега, потънал в безкрая

Заснемането на терен е любимата ми част. Тогава времето за мен спира. Това е като медитация, присъствам тук и сега, в този миг и го изживявам напълно. Затова обичам да снимам сам. От друга страна, в творчески план обичам и процеса по обработката на суровия кадър, когато изкарвам потенциала от него и му придавам авторския си почерк, за да създам чувствен и наситен кадър.
Статията е публикувана в Списание 8, бр. 11/2023 г.