Изкуство23 юли 2024
Казваше, че Толкин е бил мъдър и трудолюбив мечтател, но и ти самият беше точно това
Прощални думи за Любомир Николов-Нарви от Манол Глишев
Илюстрация: Wikimedia Commons
Каквото и да кажа за Любомир Николов-Нарви, ще бъде недостатъчно. Той беше едно от най-важните лица на детството ми. Любо преведе Толкин на български и това само по себе си е възхвала над възхвалите. Направи го по начин, който доближи английската провинция до селото на Елин Пелин и Чудомир, както знае всеки, който се е забавлявал с великолепно побългарените имена на хобитските села Жабомор, Фукови оврази или Щурчов дол и семействата Майтапер и Влачи-Торбинс.
Любо превеждаше и Стивън Кинг, като му запазваше на български направо стайнбековското звучене. Любо за първи път преведе и Лъвкрафт. Кой не е тръпнал при четенето на „Цветът от Космоса“? Любо написа „Червей под есенен вятър“, „Десетият праведник“ и „Доказателство за разумност“ - едни от най-фините текстове в нашата фантастика, толкова ценни, колкото и обичаните страници на Лем, братя Стругацки или Артър Кларк (когото Любо също беше превеждал).
Любо написа десетки книги-игри, внесе този забавен жанр у нас и въведе цялото деветдесетарско поколение хлапета в непознати светове на чудеса и приключения. Той буквално създаде нови автори, защото беше щедър със съветите, помощта, знанията и книгите си. В собствените му истории разликата между добро и зло винаги е ясна - и етичният избор винаги се възнаграждава. Дори кратките му предговори издават неговия истински добър нрав, винаги съчетан с кротък хумор и ненатрапчива ерудиция. Този човек съчетаваше класически знания с пълна липса на снобизъм: беше способен с еднакво внимание да разговаря с нас, ентусиазираните хлапета, както за ранните спомени на Симеон Радев, така и за приключенията на Конан Варварина. Безценна комбинация! Същевременно той лесно и без претенции можеше както да преведе римувано стихотворение, така и да измисли ловка рима по каква ли не тема.
Любо много обичаше Толкин и донякъде се бе вживял в ролята на негов тълкувател. Това му прилягаше, защото Любо с обезоръжаваща честност си признаваше леката мания. Той искрено жалеше, че не е чел (и превел) „Книга на изгубените легенди“ и останалите томчета от „История на Средната земя“. Мисля, че в последните си години той навакса ако не с четенето, то като минимум с доизмислянето на собствената си версия на Средната земя. И в това той още веднъж прояви елегантното си чувство за мярка, тъй като никому не досаждаше с мечтите и идеите си, а работеше над тях съвсем дискретно - както дискретна бе и вярата му.
Любо малко наивно и много трогателно вярваше, че българите сме народ от чорбаджии - разумни и честни хора. Той беше истински добронамерен, внимателен и загрижен дори към хора, които се доближавахме към него случайно, рядко и взимайки от времето му. Даваше си сметка, че не познава добре външния свят и това го правеше още по-ценен, един истински десети праведник, от онези, заради които Господ още ни жали. Любо казваше, че Толкин е бил мъдър и трудолюбив мечтател. Но и ти самият беше точно това, мили Любо! Как ще ни липсваш и ти, и лулата ти, и холандската ти моряшка брада по ръба на челюстта, и искрено любезната ти усмивка... както винаги става, надявах се да се видим още много пъти.
Няма да забравя как Elmenel Цветелина* от тогавашния първи Толкинов клуб „Рин Еннор“ ме викна да се запозная с Любо през вече далечната 1999 и как той абсолютно невъзмутимо се подписа върху учебника ми по биология за девети клас, защото на срещата бях единственият глупак, който не си е донесъл екземпляр от „Властелина“.
Благословен да е дъждът, който пада в деня на Любовата смърт. Този дъжд гаси пожари.
„Мери ридаеше в подножието на зелената могила, а когато песента свърши, той се изправи и извика:
— Теоден крал, Теоден крал! Сбогом! Като роден баща ми бе, но за малко. Сбогом!“
* Цветелина Крумова e художник, автор на първата в света книга със специално разработени и калиграфирани елфически букви - бел.ред.
Още по темата:
Изкуство
Какво би било човечеството, ако не познаваше цветята?
Мълчанието е елементът, в който великите неща се оформят, пише авторът на „Синята птица“
Изкуство
Виена търси нов оригинален прочит на валса „На хубавия син Дунав“
Обявен е международен конкурс за нестандартно изобразяване на вечната музика
Изкуство
Ален Делон: „Бих могъл да ударя човек, но не и животно“
Светът скърби за своя любимец от киното - мъжа с най-дълбокия син поглед и с най-пленителната усмивка
Изкуство
Х.Уелс: Всички имаме свои машини на времето
Никой не би повярвал, че този свят е наблюдаван отблизо от интелекти, по-големи от човешкия
Изкуство
Нашата памет е по-съвършен свят от Вселената - тя връща живот на тези, които вече не съществуват
174 г. от рождението на Ги дьо Мопасан
Изкуство
О, премъдри, моля те за едно: дай ми храна за ума и богатство за душата!
В памет на Любомир Николов - Нарви, преводачът на „Властелинът на пръстените“
Изкуство
Винаги казвам „Радвам се, че те срещнах“ на някого, когото изобщо не се радвам, че съм срещнал
На 16 юли преди 73 г. излиза бестселърът на Дж. Д. Селинджър „Спасителят в ръжта“
Изкуство
Музикалната поема „Рилският пустинник“ прославя Българския чудотворец на 26, 27 и 28 юли
Постановката се посвещава на 100-годишнината от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“
Изкуство
Еуниката спасява животи
Търсете издателството със знак пеперуда, то дава криле на духа и здраве на тялото
Изкуство
Не можеш да избягаш от себе си, като се местиш от едно място на друго
Хемингуей: За да пишеш за живота, първо трябва да го изживееш
Изкуство
Дълбоко в себе си хората не обичат истината
На 88 г. почина канадският актьор Доналд Съдърланд
Изкуство
Много по-лесно е да бъдеш нещастен, отколкото да си щастлив
Адът е, когато вече не можеш да видиш тези, които обичаш..., казва френската писателка Анна Гавалда
Изкуство
Ти не ме оставяй да загина, господи, преди да съм живял!
120 г. от рождението на Атанас Далчев
Изкуство
На 20 май: „Най-смешното шоу завинаги, навсякъде и само за вас!“
Ива забърква смел коктейл от трагедия и комедия, обича да скача в дълбокото и да ни приласкава там
Изкуство
Картини излизат от рамките си и оживяват в Лондон
Посетителите на четири галерии стават част от сюжета на 42 световноизвестни платна