Антони Боксеров – многолик и дързък

Антони се ражда и живее в морската ни столица, развивайки успешно своя бизнес – първата у нас кафе-бръснарница, която пресъздава времето на Царство България (виж брой 8/2022); своя собствена марка самобръсначки, носещи името MR. BOXEROFF, както и мъжка козметична линия. Навръх именния си ден, в родния му град Варна, Антони направи своя дързък дебют в света на изкуството, представяйки петнадесет живописни платна голям формат в Галерия 33. От малък има влечение към абстрактното изкуство, което намира израз едва днес, когато само за месец той създава огромни платна с ясното намерение, че в бъдеще ще нарисува точно 200 и нито едно повече. Защо ли? Ами, защото е различен, както във всичко, което прави...

Антони се осмелява да сложи пред името си епитета велик, като иронично намигване и закачка към съвременния човек, живеещ в свят, в който мнозина зоват себе си по подобен начин без особена причина. Но не е ли самодоволно и самонадеяно сам да си слагаш епитети? „Напълно съм наясно какви чувства буди това у читателя. Но имам нужда да сложа пред името си този дързък епитет не за да ме мислят хората за велик, а за да ме стимулира да правя велики неща. Искам този епитет да ми бъде подтик, за да стана един ден такъв и да защитя това определение достойно и заслужено. Всеки, който ме познава, знае, че съм много далеч от високомерието и самодоволството. Но съм голям ентусиаст, а нищо велико не е постигнато без ентусиазъм.“

От малък имам стремежа да стана независим, затова взех живота в мои ръце и се научих да подстригвам. Тази професия ми дава свободата да вземам сам решенията за това къде и как ще работя. С годините изградих свое място във Варна, което привлича хората, защото е много различно от всичко, което има до момента. След това последваха няколко бизнеса, които успешно развивам. Това ме успокои, защото се намерих в професионален план и ми даде възможност да дам израз на вечния устрем на артиста в мен. Мисля, че единствено в детските си години, когато бях безгрижен, имах подобен вид спокойствие. Тогава започнах да рисувам. В училище учителката ми по изобразително изкуство често ме насърчаваше да дерзая в тази област. Но принуден да градя живота си, духовното остана на заден план. Днес го преоткривам, чувствам се като онова малко дете, криещо се под леглото с блокче в ръце. Много хора ме питат имам ли художествено образование, когато видят платната ми. Не, нямам, самоук съм. Бих определил желанието си да рисувам като дълго таена и чакана емоция, която избухва в платната ми. Вероятно заради това избрах и абстрактната живопис.

Преди година реших да си нарисувам голяма картина за офиса, която да поставя зад бюрото. Изпитах такава наслада и вълнение, че нямаше как да не го направя пак. Най-интересното беше, че гостите ми винаги ме питаха кой е художникът. Изненадах не само познати, но и близките си хора с това, че реших да рисувам отново. Имам празно помещение в бръснарския салон, превърнах го в ателие. След работа изгасях салона, влизах в него и започвах да рисувам. Толкова се вълнувам, докато го правя, че губя представа за времето и за света около мен.

Така за отрицателно време нарисувах три платна с големина 200/175 см и си казах защо да не направя още и да ги изложа в галерия. Благодарение на Галерия 33 това се случи точно на 17 януари – Антоновден! Приех го като знак, че съм на верен път. Имах обаче само тези три платна. Така само за месец трябваше да нарисувам още дванадесет. Предизвиках себе си и съм щастлив, защото този месец мина като сън, затворих се в ателието и не излязох, докато картините не бяха готови. Щастлив съм, защото много хора дойдоха на откриването на изложбата, а още на следващия ден имах продажби. Специален момент за мен беше, когато пред всички гости казах на сина ми, че няма невъзможни неща, че да мечтаеш, е велико, но истински великите неща се случват, когато се осмелиш да ги сбъднеш. Чувството, което изпитах тогава, ми даде сили да надграждам. В деня след изложбата започнах нова картина.

Антони възнамерява да създаде само 200 платна, за да ограничи своето творчество. Казва, че изкуството му ще бъде оценено от хора, притежаващи нестандартен ум. Това е причината да избере мащабни размери на платната – още един начин със замах да покаже смелост и чувството, което го преследва в целия му път. „Решил съм да нарисувам конкретна бройка платна. Номерирам ги, като на последните петдесет ще посветя повече време. А какво ще направя, когато спра ли? Ще се радвам на житейския ми период като художник, който съм имал, с една хубава пура в ръка.“