Снимка: Обществено достояние, Wikimedia Commons
Той сам написва епитафията за каменната плоча на гроба си още приживе. Той създава и романи, които остават завинаги в съзнанието на всеки, който се е докоснал до тях като дете или възрастен. Негови са „Островът на съкровищата“, „Черната стрела“, „Принц Ото“, „Отвлечените“, „Господарят на Балантрей“. Той е една от емблемите на Единбург и шотландското културно наследство. На 13 ноември се навършват 175 г. от рождението на Робърт Луис Стивънсън, живял на този свят едва 44 години, но оставил с таланта си несметни богатства в литературната съкровищница на човечеството. Днес той е сред 26-те най-превеждани автори в цял свят. Подбрали сме за вас цитати от „Странният случай с доктор Джекил и мистър Хайд“. Стивънсън я написва буквално за няколко дни, по време на тежко боледуване. Вдъхновен е от истински случаи в живота на хора, които е познавал лично, изумен от двуликата природа на човешката психика и характер.
- Спокойните умове не могат да бъдат объркани или уплашени, те се движат напред през съдбата или нещастието със собствено темпо, като часовник по време на гръмотевична буря.
- Ако съм най-големият грешник, значи съм и най-големият страдалец.
- Едно е да умъртвиш любопитството, друго е да го победиш.
- Научих се да разпознавам цялостната и примитивна двойственост на човека. Видях, че от двете природи, които се бореха в полето на моето съзнание, дори ако с право можеше да се каже, че ми е присъща едната от тях, това беше само защото бях радикално и двете.
- С всеки изминал ден и от двете страни на моята интелигентност, моралната и интелектуалната, аз се приближавах все повече до истината, чието частично откритие ме обрече на такова ужасно корабокрушение: това не е един реален човек, а двама.
- Всички човешки същества, които срещаме, са смесица от добро и зло. И Едуард Хайд, единствен сред редиците на човечеството, беше чисто зло.
- Седях на една пейка на слънце. Животното в мен облизваше спомените си. Духовната ми страна беше леко задрямала, обещавайки последващо покаяние, но все още не се опитваше да помръдне, за да заяви себе си.
- „Склонен съм към ереста на Каин - казваше той странно - Оставям брат си да отиде при дявола по неговия собствен път.“
- Тайната на щастието е в малкото его. И в големия портфейл. Хубавото вино също помага. Но това всъщност не е тайна, нали?
- Доброто и злото са толкова близо, че са оковани едно в друго в душата.
- Обречеността и бремето на нашия живот са завинаги стъпили върху раменете на човека. И ако направим опит да ги отхвърлим, те се връщат върху нас с още по-необичаен и по-ужасен натиск.
- Ако всеки от тях, както си казвах, можеше да бъде поместен в отделни идентичности, животът щеше да се освободи от всичко непоносимо – несправедливият можеше да си тръгне по пътя, освободен от стремежите и угризенията на по-праведния си близнак, а праведният можеше да върви непоколебимо и сигурно по възходящия си път, вършейки добрите неща, в които намира удоволствие, и вече нямаше да е изложен на позор и покаяние от ръцете на това външно зло.
Епитафията, която Стивънсън си пише сам приживе е популярна песен на езика самоа и до днес се изпълнява там, където писателят прекарва последните си години.
